— Разбира се. Не се учудвам, че не си забелязала липсата му. След провала в болницата едва ли са ти възложили да направиш актуален репортаж. Добре поне, че ти дадоха прогнозата за времето, инак беше аут.
Който и да се обаждаше, бе несправедлив към нея и преиначаваше фактите. Гейлън не се бе преквалифицирала в синоптичка, само правеше репортажи за необичайните бури, развихрили се над Ню Йорк.
Бяха изминали четири дни от освобождаването на малките заложнички и от убийството на доктор Брин Талбот — красивата и способна онколожка, която се бе грижила за Мариан Маклейн до деня на смъртта й.
Гейлън доброволно се беше нагърбила да отразява невижданото метеорологично явление. След поредния провал в неделя вече нямаше право да се самозаблуждава относно способностите си или пък външността си.
Пет пари не даваше, че проливният дъжд е намокрил косата й и се стича по лицето й, че устните й са изтръпнали от студа. Казваше си, че поне веднъж зрителите на Кей Си Ар ще видят нещата без разкрасяване, каквито са в действителност.
Онзи, който я безпокоеше в този късен час, имаше право — от няколко дни не беше използвала клетъчния си телефон. Дори не беше посягала към него, откакто в неделната утрин се обади на Адам, Пол и Уоли.
Непознатият твърдеше, че незабелязано е измъкнал апарата от големия джоб на тюркоазното й палто. Въпросът бе как, къде и кога го е сторил.
Може би се е случило, когато е вървяла по Пето Авеню на връщане от работа… Или докато е стояла пред камерата.
Може би мобилният телефон е бил откраднат още в понеделник, когато предаваше директно от Батъри Парк, а операторът беше вечният й критик Пол. Той не пропусна да отбележи, че жълтата мушама с инициалите на Кей Си Ар не отива на мъртвешки бледото й лице, но поне контрастира с разпенените зелени океански вълни. Гейлън си спомни, че през този ден беше захвърлила палтото си на предната седалка на незаключения фургон.
А може би кражбата е станала във вторник, когато най-неочаквано зимното слънце беше пробило облаците и зарадваните от живителната му топлинка нюйоркчани обядваха на открито в Сентръл Парк, бягаха по алеите, караха ролери и дори пускаха хвърчила. Гейлън беше оставила палтото си на една пейка и всеки от многобройните минувачи би могъл да пребърка джобовете му.
Или пък се е случило в сряда, когато Уоли й беше дал канадката си, защото тюркоазното палто се беше намокрило от обилния сняг.
Ами ако телефонът е бил откраднат днес? Не, невъзможно е. Днешният ден Гейлън бе прекарала на работното си място. Грижливо опакова малкото си лични вещи, докато чакаше да стане четири и петнайсет, когато Джон Маклейн бе обещал да я приеме. Възнамеряваше да му съобщи, че напуска.
Щеше да си подаде оставката още в понеделник, но секретарката на Джон я осведоми, че собственикът на Кей Си Ар е в командировка, а на връщане ще се отбие в Толидо, за да присъства на погребението на доктор Брин Талбот, която така предано се бе грижила за съпругата му.
Гейлън искаше да уведоми първо него за решението си. Джон толкова много държеше на нея, така самоотвержено я подкрепяше, макар да бе сломен от смъртта на Мариан…
— Защо? — прошепна в слушалката. Електронният глас беше замлъкнал, докато тя размишляваше.
— Уточни въпроса, скъпа Гейлън.
— Защо си откраднал мобилния ми телефон?
— Не бой се, ще стигнем и до това. Но да се върнем на първата тема — жестокостта на четвъртата власт. Най-нетърпима измежду колегите е Розалин Сейнт Джон. В последната си дописка те нарича „природното бедствие Гейлън“. Признавам, че е голяма злобарка. Заяжда се с теб от първото ти появяване в ефир, а сега всички останали й пригласят. Честно казано, критиките им са основателни. Не е хубаво да лъжеш зрителите, Гейлън. Никак не е хубаво!
— Не съм ги излъгала.
— Нека установим някои основни правила на играта. Мен не бива да ме лъжеш. Всъщност никога не го прави, защото ще си изпатиш. И така, Лукас Хънтър те измами. Излъга те. Мисля, че ти постъпи много благородно, макар и доста наивно, като му позволи да се отметне от дадената дума. Постъпи като същинска Жана дАрк. Разбира се, и ти… по-скоро твоята кариера бе изпепелена. Но благодарение на мен ще възкръснеш от пепелта. Аз съм твоят спасител, Гейлън Чандлър.
„Не ми трябва спасител — помисли тя. — Спасих се още преди няколко часа, когато разговарях с Джон.“
— Знаеш ли кой съм, Гейлън? — прозвуча в слушалката.
— Не.
— Аз съм човекът, когото наричат Казанова, и съм изцяло на твоите услуги. За разлика от лейтенант Хънтър винаги изпълнявам обещанията си. Тържествено обещавам, че непрекъснато ще ти давам специални интервюта.