— Не ти вярвам.
— В какво се съмняваш? Че и аз ще те излъжа за интервютата? Или че съм измамник, който се представя за Казанова? Но защо ли те питам — отговорът е очевиден. Ако не съм Казанова, интервютата с мен ще бъдат безинтересни за зрителите, без стойност за теб. Следователно ти се съмняваш в самоличността ми.
— Да… — с усилие прошепна Гейлън. Усети, че й прилошава, в съзнанието й препускаха несвързани мисли. Постепенно се овладя и започна да разсъждава логично. Именно убиецът бе подсказал на Розалин Сейнт Джон, че негови жертви са бившите любовници на Лукас Хънтър. Защото за него това бе игра, вълнуващо забавление. И сега ли се забавляваше? — Според мен си репортер от жълтата преса и преправяш гласа си, за да не бъде разпознат, ако разговорът се записва.
Човекът от другата страна въздъхна. Звукът бе изкривен от специалното устройство, но тя долови нетърпението и гнева на непознатия.
— Ще ти обясня защо прибягвам до електронното изкривяване. Разговорите ни ще бъдат записвани от подслушвателно устройство, поставено от полицията. После ченгетата ще анализират всяко изречение, дори всяка сричка. Надявам се, че нашите разговори ще бъдат огласени в ефира на Кей Си Ар, и то лично от теб. Сигурен съм, че ще ти възложат да правиш репортажите — в момента всички ми играят по свирката. Реших да спася кариерата ти, Гейлън. Да те превърна в суперзвезда. Но нямам желание да ме заловят. Не мога да поема риска някой зрител да ме разпознае по гласа… за което безкрайно съжалявам. Гласът ми ще ти хареса, Гейлън, много ще ти хареса. Жените харесват гласа ми, а Кей и Брин буквално го обожаваха.
— Защо си толкова сигурен, че от полицията подслушват разговорите ми?
— Не се преструвай, че не го знаеш. И понеже имам добро сърце, ще направя малък подарък на данъкоплатците. Предупреждавам те, че няма да успеете да проследите обажданията ми. Ще звъня от улични автомати, ще използвам твоя клетъчен телефон, непрекъснато ще съм в движение. Но нашите разкази трябва да бъдат записвани! Няма да се прочуеш, ако никой не научи за близостта ни!
— Мисля, че правиш всичко в името на собствената си известност.
— Аз и бездруго съм прочут, макар да се ползвам с лоша слава. Повтарям — искам да станеш звезда! Вече информирах полицията за намеренията си. Позвъних на горещата линия, където всеки може да съобщи информация за Казанова, тоест за моя милост. Обадих се и в Кей Си Ар, но възнамерявам да уведомя и достойните, и недостойните конкурентни телевизионни канали.
— Като се има предвид репутацията ми на неудачница, едва ли ще приемат съобщението ти на сериозно. Ще решат, че някой ги подвежда, че си мошеник.
— Не съм измамник, Гейлън! Ще се убедиш, че съм този, за когото се представям, ако кажеш на ченгетата две вълшебни думички. Не онези, баналните, които веднага изникнаха в съзнанието ти.
— И кои са тези две банални думи?
— О, няма защо да ти ги казвам. Всяка жена ги е чувала поне веднъж в живота си.
Намекът му я прободе като кинжал. Да, на всяка жена — освен на нея — поне веднъж в живота бяха казвали „Обичам те.“
Реши, че не бива да се поддава на провокациите му, и с леден тон попита:
— Кои са „вълшебните“ думички?
— Най-сетне реагираш като истинска журналистка! Радвам се, предизвиках интереса ти. Браво, само така!
— Очаквам да ми кажеш двете думи! — тросна се тя.
— Е, няма повече да подлагам на изпитание търпението ти. Вълшебните думички, които ще докажат, че наистина съм Казанова, са „прекръсти се“. Спомняш ли си онова детско стихче: „Прекръсти се и ако тайната ти издадеш, в окото си…“, е, предполагам, че знаеш останалото.
— Да.
— Кажи цялото стихче, Гейлън. Кажи го!
— „Прекръсти се и ако тайната ти издадеш, в окото си… игла ще забодеш.“
— Браво на теб.
— Ти си чудовище!
Непознатият гръмко се изсмя и устройството превърна звука в пронизителен рев.
— Може да съм чудовище, но съм ти предан, Гейлън… Почакай, стори ми се, че чувам необичаен звук. Май се позвъни на вратата ти. Очевидно някой е взел на сериозно предупреждението ми… или пък пристига любовникът ти. Във всеки случай време е да прекъсна приятния ни разговор. Скоро отново ще се обадя. Обещавам!
Седма глава
Позвъняването, което бе накарало непознатия да прекъсне разговора, беше прозвучало от домофона. Гейлън вдигна слушалката: