— Ало, кой е?
— Лукас Хънтър.
Тя натисна трите бутона, чрез които се задействаше автоматичното отключване, и извика:
— Влез!
Лукас позвъни на вратата по-бързо, отколкото беше очаквала, сякаш старомодният асансьор се бе изкачил до деветия етаж с безпрецедентна скорост, за да направи добро впечатление на лейтенант Хънтър.
Като го видя, Гейлън си глътна езика — елегантният широкоплещест мъж, който стоеше на прага, беше зашеметяващ.
Зашеметяващ и заплашителен.
Лукас я изгледа намръщено и неодобрително промърмори:
— Защо не погледна през шпионката, за да провериш кой звъни?
— Ами… — изпелтечи тя, без да откъсва поглед от него. Питаше се дали изобщо си е лягал от неделя досега. Дали този сивоок мъж, притежаващ грацията и жестокостта на пантера, има нужда от сън. Може би леглото за него е само място за задоволяване на похотта, не за почивка.
Кога ли за последен път е дал воля на страстите си?
— Входната врата не се наблюдава чрез видеокамера — добави Лукас, а тя само промърмори:
— Не, не се охранява…
Лукас я гледаше и си мислеше колко е привлекателна, макар че беше навлечена в размъкнат лилав анцуг и розови вълнени чорапи.
Ни в клин, ни в ръкав си помисли, че лилавият цвят не подхожда на огненочервената й коса, сетне се запита дали изобщо си е лягала — под очите й имаше сенки. Дали леглото за нея бе място, където я спохождаха кошмарни сънища или прекрасни мечти?
Той не можеше да се отърси от преследващите го кошмари, а сега се страхуваше за тази жена.
— Отвори вратата, без да провериш кой звъни — изрече строго. — Ами ако не бях аз?
— Оказа се, че не съм допуснала фатална грешка. Освен това очаквах посещение от служител на полицията. Всъщност по пътя на логиката би трябвало да предположа, че ще дойдеш именно ти.
— Онзи тип се е свързал с тебе!
— Да, обади се преди малко. Мислиш ли, че наистина е бил убиецът?
„Сигурен съм, че е бил той“ — помисли Лукас, но не позволи на Гейлън да го отклони от темата. Беше потресен от факта, че тя не осъзнава на каква опасност се излага.
— Още не мога да повярвам, че отвори, без да провериш кой звъни!
— Това вече го каза. — Гейлън предизвикателно вирна брадичка. — Обещавам, че няма да се повтори.
Той най-сетне се усмихна, заплашителното му изражение се смекчи, а сивите му очи закачливо проблеснаха:
— Дано. Полицията и бездруго си има достатъчно работа… — Усмивката му помръкна. Осъзнаваше, че Гейлън е подвластна на чара му, че я въвлича в смъртоносна игра, но все пак попита: — Какво ти каза онзи… човек?
— Поръча да кажа на полицията две думи — прекръсти се. — Докато говореше, тя внимателно го наблюдаваше. Видя го как стисна зъби, как очите му гневно проблеснаха и разбра, че непознатият не я е излъгал.
— Наистина е бил убиецът, нали? — попита плахо.
— Да. Какво още ти каза? Не, не ми отговаряй. Помисли и запиши всичко, което си спомняш.
— Добре. Разговорът беше кратък, но незабравим.
„Незабравим като премръзналото бездомно момиче с тюркоазно палто и грозни ръкавички с един пръст“ — помисли Лукас. Нищо не можеше да заличи този образ в съзнанието му, освен видението с лилав анцуг, тъмни сенки под очите и с изящни ръце с дълги пръсти.
Като усети върху себе си изпитателния му поглед, тя нервно подръпна дрехата си, после ръцете й като подплашени птици полетяха към огненочервените й къдрици.
— Благодаря — едва чуто промълви той. — Утре ще се отбия да взема това, което си написала. Имаш ли нещо против да огледам жилището ти?
Гейлън свъси вежди:
— Нима очакваш той да дойде тук?
— Не — призна Лукас.
— Значи не ме е набелязал за поредна жертва.
— Точно така. Ако те убие, това ще означава, че се е провалил, че си била на път да разкриеш истинската му самоличност.
— Може би е решил да отнеме живота ми, след като убие още една жена.
Лукас знаеше, че предположението й е правдоподобно, но разумът му отказваше да го приеме.
— Няма да има следваща жертва. Двамата с теб ще го заловим, Гейлън. Ето защо трябва да огледам жилището ти. Обещавам да не те критикувам, ако е разхвърляно.
Едностайният апартамент сякаш бе обитаван от две жени. Едната — журналистка от популярен телевизионен канал, другата — умела шивачка, която майстори приказно красиви дрехи за кукли.