На бюрото имаше компютър и факс, на масичката стояха телевизор и радиоапарат. Навсякъде, включително върху старателно опънатата покривка на леглото, бяха разхвърляни платове и макари.
На пода стояха две ютии — малка и голяма, като рицари в сребристи доспехи, охраняващи куклите на канапето.
Лукас забеляза, че всички кукли са облечени, сякаш Гейлън държеше да се спазва благоприличието.
Искаше му се да я разпита за тях, да разбере защо до една са облечени. Вместо това каза:
— Какви са тези кашони?
Още с влизането си бе забелязал четирите грамадни кашона, върху които бяха изобразени кораби с разпънати платна.
— Опаковам вещите си, защото заминавам… поне до днес възнамерявах да замина.
— Къде?
— Не знам. Важното е да напусна Ню Йорк.
— И Кей Си Ар.
— Да.
— Заради онова, което се случи в неделя сутринта ли? Заради онова, което каза и което премълча ли?
— Нима си гледал репортажа ми? — изненада се Гейлън. През изминалите четири дни беше прочела всички публикации за Лукас Хънтър, от които ставаше ясно, че той се интересува само от преследване на престъпници.
Ала в този момент като че се интересуваше само от нея.
— Да, гледах го… и бях възхитен.
— Благодаря… Не можех да постъпя другояче — промълви тя и се изчерви, като забеляза нежния му поглед. Невъзможно е Лукас Хънтър да я гледа по този начин, невъзможно е да одобрява постъпките й!
— Но си си навлякла неприятности — продължи да я разпитва той, макар вътрешно да кипеше от гняв. Упрекваше се, задето не се е досетил каква цена ще заплати Гейлън за смелостта си. Но новината за смъртта на Брин го беше извадила от равновесие и… — Уволниха ли те?
Изящните й пръсти отново машинално докоснаха огнените й къдрици.
— Подадох си оставката.
— Защо?
— Защото от първия ден беше ясно, че не ставам за водеща.
Лукас не вярваше на ушите си — тази жена се бе отказала от работа, за каквато мечтае всеки репортер.
— Каква е причината според теб?
— Не притежавам необходимия емоционален диапазон.
Каза го толкова простодушно, че сърцето му се сви.
— Това пък какво означава? — попита, за да скрие вълнението си.
— Не умея да се пренастройвам, когато преминавам от една новина към друга.
— Ясно. След като си съобщила, че мъж, жена и трите им деца са загинали при пожар, не можеш с усмивка да обявиш за домакинята от Бруклин, която е спечелила голямата награда от лотарията.
— Именно.
— Знаеш ли, Гейлън, според мен притежаваш прекалено голям емоционален диапазон.
— О! Благодаря за комплимента… Но Мариан се е справяла чудесно. Адам също, както и стотиците други водещи. Нима са безчувствени като роботи?
— Разбира се, че не са. Мариан беше много чувствителна и състрадателна… Но в момента обсъждаме твоите качества. Нито един репортер от Ню Йорк… или откъдето и да било нямаше да се добере до интервюто, което дадох на теб.
Гейлън поруменя като момиченце, което са похвалили. Не изглеждаше доволна от комплимента, по-скоро бе смутена. Лукас продължи:
— Сега обаче имаме много по-важни въпроси за обсъждане. Кога подаде оставка?
— Днес.
— Кой знае за решението ти?
— Само собственикът на Кей Си Ар Джон Маклейн — отвърна Гейлън. Спомни си ласкавите думи за Мариан, топлотата, с която ги бе изрекъл. — Познаваш ли го… него и покойната му съпруга?
— С Мариан и Полин се познаваме от деца. Роден съм в Чатсуърт, на час път от Ню Йорк. Живях там до деветгодишна възраст.
— И Мариан и Полин ли са живели в този град?
— Да — лаконично отвърна той, макар да се изкушаваше да добави: „Също и мъката… и ужасът… и мечтите, по-късно погребани.“
Гейлън забеляза как сивите му очи потъмняха, сякаш върху тях легна сянка. За миг се изпълниха с болка, после той прогони призраците от миналото и й отговори:
— С Джон се запознахме преди няколко години.
„Преди няколко години“ — мислено повтори тя. А Джон и Мариан се бяха оженили преди десет. Следователно той не бе присъствал на сватбата им, макар да хранеше топли чувства към приятелката си от детинство.
— Той прие ли оставката ти? — продължи разпита Лукас.
Гейлън се поколеба, сетне отговори, като внимателно подбираше думите:
— Не е важно какво ми каза, а как реагира. Очаквах, че ще изпита облекчение, но останах излъгана. Отказа да приеме оставката ми, определи ми нова среща в понеделник.