— Значи знаеш кой е убиецът…
— Моите впечатления и усещания са само парченца от сложната мозайка, наречена „разследване“, може би ще помогнат за залавянето на престъпника.
„Впечатления… усещания…“ — мислено повтори тя и попита с нескрито любопитство:
— Нима виждаш убиеца?
Лукас се поколеба, сетне сподели с нея онова, което досега не бе казвал никому:
— Аз съм в него, Гейлън! Прониквам в съзнанието му, мисля като него, имам неговите усещания.
В редките случаи, когато Лукас бе намеквал пред някоя жена за необикновената си дарба, дамата реагираше така, сякаш изпитва неприязън и страх.
Макар да бе признал пред Гейлън своята близост с демона, тя изглеждаше само разтревожена, но не отвратена или изплашена.
— Виждаш ли жертвата?
— Не — отвърна Лукас и си помисли: „Там, където се намирам, цари мрак, пронизван от кървавочервената мъгла на умопомрачението.“ — Никога.
— А сега искаш да разбереш дали си в състояние да… усетиш този престъпник — промълви Гейлън.
— Вече съм се убедил, че мога.
— О! Ами… предполагам, че това е добра новина…
— Предполагаш? — повтори той.
— Мисля, че дарбата ти помага в работата и всички в Манхатън ще въздъхнат с облекчение след залавянето на престъпника. Страхувам се обаче, че преживяването е ужасяващо, че… ще ти навреди.
„Ще оцелея — каза си Лукас. — Както винаги. Трябва да издържа!“
— Наистина е опасно за мен — промърмори едва чуто.
Признанието му бе едновременно и предупреждение:
„Опасно е за мен, но още по-опасно е за жената, която се сближи с мен.“
Всъщност това не се беше случвало — любовниците му не проявяваха желание да проникнат в интимния му свят… или не се осмеляваха. Лукас им даваше частица от себе си, неутолимата си страст, но нищо повече.
Сърцето и съзнанието му оставаха затворени за жените в неговия живот, нито една не познаваше черните дълбини на душата му. Те и не желаеха повече. Усещаха опасността, мрака, леда.
Но това бледо видение с огненочервени къдрици и с лилав анцуг го наблюдаваше без капчица страх. В погледа й се четеше само тревога за него.
— Всъщност този път се чувствам по-близо до убиеца — продължи Лукас. — Може би ще успея да го заловя само като слушам записите на разговорите ви. — Не му се искаше да я замесва, страхуваше се да не причини зло на това доверчиво и благородно създание.
— Но ако слушаш „на живо“, резултатът ще бъде по-добър, така ли?
— Да.
— Значи трябва да намерим по-голямо жилище — престорено равнодушно отбеляза Гейлън, а сърцето й затуптя радостно при мисълта, че с Лукас ще бъдат заедно… ден и нощ.
— Вече съм го намерил — промърмори той, питайки се кога е взел решението, дали преди да се срещне тази вечер с нея си е представял, че са заедно в жилището му, което не бе негов дом. — За двайсет и четири часа трябва да уредим преместването ти и прехвърлянето на телефонния номер.
— Този човек действа винаги нощем, нали?
— Да, в душата му цари вечен мрак. Ако успееш тази вечер да опаковаш вещите си, утре ще изпратя хора да вземат кашоните.
— Добре. А трябва ли да отида на работа както обикновено?
— Да.
— А…
— Хайде, казвай.
— Питам се как да се облека.
— Как да се облечеш ли?
— Да. Когато съм на работа, се обличам различно, правя си прическа…
„Какво да облека, Лукас? — Толкова пъти бе чувал този въпрос, зададен от различни жени. — Какви рокли ти харесват, лейтенант? С изрязано деколте, без гръб, с предизвикателен шлиц отстрани? Искаш ли да прибера косата си в строга прическа, или предпочиташ да е разпусната?“
Толкова различни жени бяха оставили диря в живота му…
— Не проумявам какво ме питаш — промърмори.
— До неделя, когато имах щастието да се запозная с теб, изглеждах както трябва да изглежда една телевизионна водеща — според напътствията на Вивека, благодарение на модните облекла „Сакс“ и на стилист Хосе Фелипе. Всички казваха, че изглеждам като нюйоркчанка.
— А ти харесваш ли се?
— Ами… — Гейлън сви рамене, сякаш наистина не знаеше, сякаш нямаше мнение за външността си. — Оттогава измина почти седмица, през която престанах да изпълнявам указанията на Вивека. Питах се… дали ще ме посъветваш как да се облека, когато отида на работа.
Човекът, който притежаваше способността да усеща присъствието на злото, надникна в душата на младата жена, взряна доверчиво в него, и видя само красота и кристална чистота.