Облечи се както ти харесва — промълви. Искаше му се да добави: „Носи косата си разпусната, Гейлън, и не се срамувай от къдриците си. Носи си ръкавичките с един пръст, лилавия анцуг и розовите къси чорапи. И не забравяй, никога не забравяй да вземеш тюркоазното си палто!“. Ала вместо да произнесе страстното послание, каза: — Междувременно не отваряй на никого.
— Добре.
Внезапно в гърдите му се надигна първично, собственическо чувство.
— Няма да отваряш на никого — повтори, — освен на мен.
Осма глава
Колко жизнерадостна бе този петък, докато отиваше на работа! Чувстваше се защитена, в безопасност. Небето над Манхатън беше сиво. Като очите на Лукас Хънтър. Сякаш той я наблюдаваше, сякаш бдеше над нея.
Гейлън се заглеждаше в лицата на минувачите, с които се разминаваше по Пето Авеню, взираше се в очите им и с изненада забелязваше усмивките им. Непознатите като че й съчувстваха, като че й казваха: „В този град има и други хора, които са претърпели неуспехи.“
Влезе в сградата на телевизията малко преди девет. Казанова очевидно беше изпълнил обещанието си да разгласи, че възнамерява да разговаря единствено с Гейлън Чандлър и разговорите да бъдат излъчвани по Кей Си Ар. Колегите й я гледаха с небивал интерес.
— Очаква те слава, Гейлън — отбеляза Уоли, сетне сви рамене: — Поне аз мисля така.
— Всички сме на това мнение — намеси се Вивека. — Това ще бъде журналистическото попадение на столетието! Ще се прославиш!
— И аз мисля така — кимна Адам.
— Благодаря ви, но аз самата нямам никакъв принос.
Крадешком погледна Пол. Очакваше поредна хаплива забележка, но той изглеждаше необичайно сериозен и не промълви нито дума.
— Ще бъдеш звезда — настоя Вивека. — А ние ще ти помагаме да се възползваш от тази златна възможност. Разбира се, ще излъчим записите на разговорите ви, но се надяваме да го убедиш да се включи в ефир. А пък ако успееш да го подмамиш поне за миг да не използва електронното устройство за промяна на гласа…
— Почакай, Вив — намеси се Адам. — Говориш за убеждаване, за подмамване… Забрави ли, че този тип е убил четири жени?
— Нито за миг не съм забравила, Адам, повярвай ми. С Марша бяхме състудентки във Васар. Но убиецът няма да посегне на Гейлън, защото тя е неговата връзка с нас, само чрез нея ще постигне известността, за която мечтае. — Вивека забеляза, че Лукас е влязъл в нюзрума, и добави: — Освен това лейтенант Хънтър ще бди над нея. Нали, Лукас?
— Разбира се.
Както обикновено, беше в черно. Гарвановочерната му коса блестеше, сивите му очи бяха като късчета лед.
Никой не би предположил, че работи в отдел „Убийства“. Приличаше на цивилен агент от Бюрото за борба с наркотиците, който не е мигнал цяла нощ, за да арестува набелязаните наркопласьори, но не чувства умора, защото е удовлетворен от работата си.
Но още по-голяма бе приликата му с хищник, дебнещ жертвата си. Мисълта за предстоящия удар даваше нови сили на лейтенант Лукас Хънтър.
— На твое разположение сме, Лукас — заяви Вивека и се усмихна подкупващо. — Ще ти помогнем да заловиш убиеца. Заповядай в кабинета ми — още сега ще обсъдим стратегията.
Тръгна към вратата, очаквайки Лукас да я последва, но той процеди с леден тон:
— Първо ще поговоря с Гейлън.
— И тя може да участва в съвещанието…
— Първо ще разговарям с нея — прекъсна я Лукас.
Усмивката й помръкна.
— Както искаш — изрече. — Все пак трябва да те запозная с най-важните хора в „отбора“ на Кей Си Ар. Не ти представям Адам, защото сте стари познати.
— Разбира се — промърмори Лукас и изражението му се смекчи. Адам се беше оженил за едно от момичетата, с които бяха свързани детските спомени на Лукас. Полин бе по-изнежена и болнава от сестра си Мариан, но я беше надживяла. — Как е съпругата ти, приятелю?
— Да речем, че е добре… доколкото това е възможно при нейното състояние. Боя се, че прекалено се раздава и не мисли за себе си — въздъхна Адам.
— Винаги е била такава. Предай й сърдечните ми поздрави.
— Благодаря. Няма да забравя.
Замълчаха. Мислите им бяха обсебени от смелата жена, от която и двамата се възхищаваха.
Вивека се почувства неловко, но се окопити и продължи:
— Това е Пол.
Лукас не благоволи да го погледне и сухо отбеляза: