— Да се изплъзвам ли? Смяташ ли, че ще отида на тайна среща с убиеца само за да направя сензационно интервю? Не ме познаваш, лейтенант Хънтър! Не съм от репортерите, които са готови на всичко заради кариерата си.
— Зная. — Отговорът му бе към журналистката, която в неделната утрин бе доказала, че цени чувствата повече от славата. Сетне се обърна към жената, която бе готова да рискува живота си заради болните деца, взети за заложници от психопата с ръчната граната: — Все пак се постарай да си спомниш откъде мина в събота вечерта, за да отидеш в болницата.
— О, тогава ли… — смутено промълви тя, като си представи какво бе сторила.
Реакцията й беше красноречива. Била е толкова загрижена за Бека, че е пренебрегнала собствената си безопасност.
— Да, тогава! — настоя той.
— Онази вечер не се брои — беше изключение.
— Добре, ще ти дам друг пример. Нашият самонадеян убиец иска да се срещне с теб. Сигурен е, че те охраняват, че разговорите ти се подслушват, рано или късно ще разбере, че ще бъда до теб всяка нощ. Но нищо не му пречи да ти прати съобщение по Интернет или да плати на някое хлапе да ти донесе писмо. Какво ще гласи посланието? Какво ще предприеме той, за да се хванеш в капана му?
— Няма начин да ме подмами!
— Нима? Ами ако те направи негова съучастничка?
— Не си падам по убийствата, лейтенант — опита да се пошегува Гейлън, но изражението на Лукас остана сурово. — Няма да попадна в клопката му.
— Ами ако заплаши, че ще убие друга жена, ако откажеш да се срещнете? Ако ти каже, че от твоя отговор зависи човешки живот?
— Не би го сторил… — колебливо каза тя и млъкна, осъзнавайки, че Лукас има право. Представи си, че чува електронния глас, който злорадо заявява: „С удоволствие ще убия още една от любовниците на Лукас, ако не изпълниш желанието ми!“.
Лукас прекъсна размислите й:
— Как ще постъпиш в подобен случай?
„Разбира се, че ще се срещна с убиеца. Ще вляза в заговор с него и няма да го издам на полицията“ — помисли Гейлън и разбра, че човекът с ледените сиви очи сякаш чете мислите й.
— Ще ти се обадя… незабавно — отвърна тя като дете, хванато да яде от буркана със сладкото.
Лукас Хънтър не се усмихна, само промълви:
— Обещай ми!
Думите и погледът му накараха сърцето й лудо да затупти. Сякаш най-важното нещо на света беше да спечели доверието й, да бди над нея.
— Обещавам.
Изражението му се промени, но не се смекчи:
— Излизаш ли с някого?
— Моля?
— Опитвам се да разбера дали се налага да проявя още по-голямо нахалство, като те помоля временно да се откажеш от личен живот.
— Май забравяш, че възнамерявах в понеделник да напусна Ню Йорк.
— Нищо не ти пречи да зарежеш десетки мъже с разбити сърца.
Наистина ли я смяташе за изкусна прелъстителка? Не бе очаквала това от Лукас Хънтър, който се славеше като покорител на женски сърца. Срещна напрегнатия му поглед и дъхът й замря — той бе съвсем искрен.
— Вярно е — промълви. — Все пак съм длъжна да те успокоя — нямам приятел.
Напрегнатото му лице се отпусна. Изглеждаше доволен от отговора й. Разбира се, това го засягаше само в качеството му на полицейски служител. Не й се вярваше този мъж, който бе имал най-красивите жени в Ню Йорк, да проявява интерес към нея.
— Написал съм адреса. — Лукас извади листче от джоба на черното си кожено яке. — Сградата се намира на Шейсет и четвърта улица между Лексингтън и Парк Авеню, на шест пресечки от жилището ти.
Гейлън прочете написаното и си представи самотните си разходки в този квартал. Доколкото си спомняше, там нямаше нито един хотел. В разкошните сгради живееха най-богатите хора в Манхатън, сред които бе и сивоокият мъж с аристократично лице, предлагащ й закрилата си.
— Радвам се, че ще се придвижвам дотам пеш по познат маршрут — отбеляза тя, за да прикрие вълнението си.
— Кога да те очаквам?
— Между седем и половина и осем.
— Добре. Доскоро.
Гейлън се почувства така, сякаш й бе определил среща.
Наистина беше среща.
Довечера щяха да се видят в дома му. И заедно да чакат обаждането на убиеца.
— Честно казано, изненадан съм от развоя на събитията.
Гейлън подскочи от изненада, макар гласът да й беше познат. Обърна се и видя на прага Пол. Изражението му отново й се стори необичайно — изглежда, се безпокоеше за нея. Сякаш не беше същият човек, който довчера й се подиграваше за всичко. Навярно й е заложил капан — преструва се на загрижен за нея, докато тя се хване на въдицата, после отново ще я вземе на мушка.