— Гейлън е била въпросната репортерка, нали?
— Да. — Адам се намръщи и промълви: — Мариан почина часове след произнасянето на присъдата.
— И след като е посочила Гейлън за своя заместница В Кей Си Ар — промърмори Лукас.
— Не знам нищо по въпроса, честна дума. Но няма съмнение, че Джон е взел решението под въздействието на емоциите си.
— Мислиш, че е сгрешил, така ли?
— По-скоро съм на мнение, че пое голям риск — въздъхна Адам. — Гейлън е свикнала да се занимава поотделно с всяко дело, подробно да проучва фактите…
— Бива ли я?
— Мисля, че не е имало по-добра съдебна репортерка от нея.
— Знае ли защо сте я назначили? Известно ли й е какъв интерес е проявила Мариан към нея?
— Едва ли. Не съм й го казал, съмнявам се, че Джон и Вивека някога ще го споделят с нея. И бездруго се чувства като риба на сухо.
— Кога за последен път си разговарял с Джон?
— Вчера сутринта.
— Нима оттогава не си се свързал с него? Убеден съм, че дежурната телефонистка в Кей Си Ар незабавно е осведомила теб и Вивека за съобщението от така наречения Казанова.
— Разбира се.
— Като вземем предвид важността на новината и желанието на Джон да утвърди Гейлън за водеща на новинарските емисии, би трябвало незабавно да го информираш.
Адам се поколеба, сетне промърмори:
— Опитах да се свържа с него… Вив също го е търсила. Но снощи той не си беше вкъщи или не вдигаше телефона.
„Нито пък отвори, когато позвъних на вратата му“ — помисли Лукас. Той също държеше да говори с Джон Маклейн, но не по телефона. Питаше се как ли Джон ще приеме новината за съобщението, оставено от убиеца, след като броени часове преди това е бил разстроен от решението на Гейлън да напусне Кей Си Ар.
— Днес още не е дошъл на работа — продължи Адам.
— Знаеш ли къде е?
— Нямам представа. Страхувам се за него, Лукас. Мисля, че го измъчва чувство за вина, задето не е успял да защити любимата си съпруга. Смъртта на Мариан го покруси. Най-страшното е, че за разлика от Полин той не осъзнава тежкото си душевно състояние. Разбира се, немислимо е Джон да възприеме подхода на Полин.
— Как твоята съпруга преодолява мъката си?
— Като спи денонощно. Да, наистина спи по двайсет и четири часа. Някои психиатри твърдят, че това е най-успешният начин за превъзмогване на травмата. По време на сън (дори да е предизвикан от приспивателни) човек подсъзнателно приема загубата и се примирява с нея. Разбира се, това е бягство от действителността, което е нетипично за Полин. Отначало тя се опитваше да се съпротивлява и успяваше с помощта на Брин… — Адам тежко въздъхна. — Брин се грижеше за Мариан, но след смъртта й остана наша вярна приятелка. Посвети се на съпругата ми, опитваше да й вдъхне желание за живот… Полин не знае за убийството й, нито за смъртта на другите жени. Вече ти казах, че дни наред спи непробудно. Може би така е по-добре.
— Може би — промълви Лукас.
— От смъртта на Мариан изминаха шест седмици, но Джон упорито отказва не само медицинска, но каквато и да било помощ. Убеден съм, че прекарва безсънни нощи, и се съмнявам, че намира утеха, когато… изчезва.
— Как така изчезва?
— Понякога отсъства от работа по няколко часа. Друг път не идва дни наред.
— Според теб как ще реагира, ако Гейлън напусне?
— Какво да напусне?
— Кей Си Ар.
— О! — Адам поклати глава. — Сигурно ще си внуши, че отново е изменил на покойната си съпруга, като не е изпълнил предсмъртното й желание.
— Джон няма ли да присъства?
— Не — отвърна Вивека. — Днес не е на работа.
Лукас почака, но обяснение за отсъствието на собственика не последва. Накрая кисело промърмори:
— Какво искаш, Вивека?
— В случая желанията ни съвпадат, драги. Чувстваме се длъжни да ти окажем помощ за залавянето на престъпника.