— При което рейтингът ви ще се повиши.
— Не отричам, но не се чувствам виновна, защото не извършваме престъпление. Всички ще извлечем полза, ако ти не провалиш плановете, какъвто е обичаят ти.
— Мери си думите, Вивека! — процеди през зъби той. Вместо да я изплаши, леденият му тон я възбуди, както през онзи ден преди шестнайсет години.
— Ах, как щяхме да се позабавляваме, Лукас! Още не мога да повярвам, че някаква глупачка, с която бях съученичка в гимназията, ще цъфне изневиделица и ще…
— Ще разкрие истинската ти същност!
— Какъв фарисей си, драги. Нима ме обвиняваш, задето държа на семейството си? Та нали самият ти си автор на книга за предаността, как се осмеляваш да ме упрекваш! — Изведнъж тя сякаш забрави възмущението си и изражението й стана предизвикателно. — Признай, че почти те бях прелъстила!
— Дори да е вярно, какво значение би имало, Вивека? Нима си хранела надежда, че след като съм се любил с теб, ще забравя за насроченото за понеделник дело за предсрочно освобождаване на Брандън?
Думите му разгневиха Вивека Блеър, която се мислеше за неотразима.
— Да, надявах се! — изсъска тя.
— Как щеше да постъпиш, когато разбереше, че планът ти се е провалил?
— Толкова ли си сигурен, че щеше да ме отблъснеш?
Пренебрежителният му поглед бе най-красноречивият отговор и я жегна като нажежено желязо.
— Наистина ли се интересуваш какъв е бил резервният ми план?
— Разбира се.
Вивека сви рамене:
— Защо пък да не ти кажа? Не можеш да ме арестуваш, нали? В чантата си носех ЛСД…
Той едва се сдържа да не се усмихне. Наркотикът нямаше да му повлияе, защото по онова време беше почти непрекъснато дрогиран.
Вивека забеляза потрепването на устните му и се окуражи:
— Щяхме да бъдем страхотни в леглото, знаеш го!
— Знам само, че бях едва двайсетгодишен, пиян и дрогиран. Съгласен бях да легна с всяка, не подбирах сексуалните си партньорки.
„Мръсник!“ — мислено изруга тя и подхвърли злобно:
— Май и сега не си много придирчив. Иначе Казанова нямаше да разполага с толкова богат избор. — В мига, когато го изрече, съжали за думите си и едва не си глътна езика от ужас — толкова страховито бе изражението на Лукас.
Ако по време на убийствата не беше водил преговори за освобождаване на заложниците в Куинсланд, спокойно би могла да предположи, че той е убил любовниците си.
— Да подходим делово по въпроса, Вивека. Аз ще решавам какво ще бъде излъчено в новинарските емисии и ще го съобщавам на Гейлън. Днес следобед ще я информирам какво да каже пред камерата довечера. Освен това категорично забранявам да бъде интервюиран Брандън! Не само от нея, но и от когото и да било от Кей Си Ар!
Вивека вдигна ръце, като че се предава, идеално лакираните й нокти проблеснаха:
— Нима Първата поправка към конституцията, даваща свобода на словото, не означава нищо за теб? Навярно я смяташ за глупава приумица на онези ренегати!
— Забраната ми няма отношение към Първата поправка.
— О, да, смисълът на забраната ти е много по-дълбок! Лукас Хънтър раздава собствено правосъдие! Според теб Брандън трябва да изгние в затвора.
„Грешиш — помисли той. — Ако зависеше от мен, Брандън Крисчънсън щеше да е мъртъв.“
— Ще ти обясня съображенията си, които нямат нищо общо с чувствата ми към скъпия ти братовчед. След като Кей Си Ар ще предава посланията на Казанова, не бива да давате поле за изява на друг убиец.
— Моят братовчед не е убиец! Смъртта на Джени беше нещастен случай!
— Нима? Нещастен случай ли е, когато дванайсетгодишно момиче е изнасилено и умъртвено? — Гласът на Лукас бе като леденото докосване на смъртта. — Джени бе убита умишлено от Брандън.
— Мисли каквото искаш! Винаги си бил упорит като магаре!
— Мариан и Полин също го вярваха. Бяха най-добрите приятелки на Джени и през онзи зимен ден са били с нея в Чатсуърт. Може би не знаеш, но те уверявам, че с ужас си спомняха стореното от Брандън. Ако поне малко държиш на тях, няма да позволиш кракът му да стъпи в Кей Си Ар!
Думите му попаднаха право в целта и засегнаха най-болното й място — раздвоението й между Брандън, който й беше кръвен роднина, и екипа на Кей Си Ар — новото й семейство. Измъчваха я угризения, не искаше да извърши предателство спрямо Мариан, Полин, Адам, Джон… най-вече спрямо Джон.
„Ако ножът опре до кокал, ако се наложи да избирам, какво ли ще сторя?“ — често се питаше тя и с надежда се вкопчваше в думичката „ако“. Не за пръв път Брандън заявяваше, че е готов да разкрие самоличността си на милионите си почитатели, да разкаже за миналото си и за ролята си в злополуката, при която Джени бе загубила живота си. Твърдеше, че не се страхува от последствията. Вярваше, че дори ще спечели нови почитатели. Вивека също беше убедена в успеха му.