Братовчед й бе съгласен да й подари сензационното откровение в ефир — това щеше да има невероятен успех, щеше да постави на колене конкурентите на Кей Си Ар. Но тя знаеше, че настъпи ли моментът на избор, лоялността й към новото й „семейство“ ще вземе връх и тя щеше да откаже на Брандън.
Лукас имаше право, но тя за нищо на света нямаше да го признае.
— Изглежда, не умееш да прощаваш — изрече с едва прикрита горчивина.
— Има неща, които трудно се забравят и са непростими.
— Чувала съм, че времето лекувало…
— Празни приказки!
— Все пак не съществува законна причина да забраниш интервюто с Брандън.
— Убити са четири жени, Вивека, необходими ли са още обяснения? Казанова иска да се прочуе като най-жестокия човек в Ню Йорк. Ако предприемем нещо, което да отклони от него общественото внимание — например ексклузивно интервю с друг убиец, — той може да извърши ново престъпление. В интерес на потенциалните жертви…
— Които са били твои любовници — ядно го прекъсна тя.
Лукас гневно присви очи, но гласът му не трепна:
— … в интерес на потенциалните жертви настоявам да отложите интервюто с Брандън Крисчънсън, докато другото чудовище се озове зад решетките… или бъде убито.
— Съгласен съм — каза твърдо Джон Маклейн, който незабелязано бе влязъл в кабинета.
— Джон! — смаяно прошепна Вивека, сетне смутено заобяснява: — Не съм обещавала нищо на Брандън… Честна дума! Казах му само, че ще обмисля предложението му. Никога не бих сторила каквото и да било без твое съгласие! Знаеш го, нали?
— Да, Вив, успокои се!
Джон Маклейн се усмихна с усилие. Лукас забеляза, че се е променил до неузнаваемост — сигурно доказателство, че е съсипан от смъртта на съпругата си и че има реална опасност за живота му.
— Здравей, Джон.
— Лукас, аз… получих съболезнователното ти писмо… Искрено ти благодаря за съчувствието. Мислех да ти отговоря, но така и не намерих време…
Лукас не знаеше дали етикецията предвижда да се отговори на съболезнователни писма, но не му се искаше старият му приятел да се чувства виновен заради глупави и незначителни подробности.
— Разбирам, Джон. Не се притеснявай.
— Благодаря.
— Няма защо — отвърна Лукас и без да променя изражението и тона си, добави: — Изглежда, Гейлън няма да напусне Кей Си Ар.
— Да напусне ли? — смаяно възкликна Вивека.
Джон не й обърна внимание, хлътналите му очи се взираха в Лукас:
— Значи е споделила с теб…
До вчера мислеше, че е претърпял най-тежката загуба В живота си, но съдбата му бе нанесла нов удар, когато Гейлън му съобщи решението си и той разбра, че ще загуби жената, която умиращата му съпруга бе избрала да заеме мястото й…
— Да, Джон — промълви Лукас. — Сподели с мен за разговора ви и обеща да не напуска Кей Си Ар.
Десета глава
Лукас живееше в елегантна сграда на двайсет и два етажа, която сякаш пронизваше небето над Манхатън. Входът бе съвсем непретенциозен — обикновена стоманена врата, вградена в блестящ гранит.
Гейлън реши, че това е служебният вход или по-точно входът за прислугата. Над вратата бе монтирана видеокамера, имаше домофон, а табелката с имената на обитателите беше в красива метална рамка. Гейлън прочете името Хънтър Л. и се убеди, че не е сбъркала адреса. Трябва само да заобиколи сградата, за да се озове пред централния вход, над който е опънат платнен навес. Ще я посрещне униформен портиер, застанал пред остъклена врата, през която се вижда разкошно фоайе, облицовано с мрамор.
В този момент вратата се отвори и на прага застана самият Хънтър Л., напомнящ на статуя от стомана и гранит.
— Ето те и теб — промърмори. Навярно неговите хора, които следяха всяка стъпка на Гейлън, го бяха предупредили по радиостанцията: „След нея няма «опашка», сър. Ще бъде пред сградата след около минута.“
— Не бях сигурна, че това е главният вход.
— Друг няма. Заповядай.
Фоайето наистина беше разкошно, но обзавеждането му бе крещящо като в сградите, където живеят новобогаташи. Вдясно имаше цяла редица асансьори с блестящи месингови врати. Лукас въведе гостенката си в най-отдалечения. Гейлън забеляза, че в кабината липсва табло с бутони за спиране на определен етаж. Също като листата с менюто в скъп ресторант асансьорът бе предназначен за най-изискана клиентела.