Забеляза, че помещението е обзаведено със свръхмодерна апаратура. От тази кула високо в небето лейтенант Лукас Хънтър водеше своята битка с убиеца.
Върху гигантската карта бяха забити четири стоманени топлийки, които проблясваха като безпощадните му сиви очи. С тях бяха отбелязани жилищата на жертвите, на неговите любовници. Гейлън видя още една дупчица на картата, но карфица липсваше. Докосна издайническата вдлъбнатина, обозначаваща сградата, в която се намираше нейният апартамент.
— Търсиш някакъв модел на поведение, нали? — заговори, без да се обръща. Наскоро беше гледала филм, в който убиецът подбираше жертвите според местоживеенето им. При свързване на точките, обозначаващи местопрестъпленията, се получаваше съзвездието Водолей. — Нещо, с което да си обясниш защо този тип убива определени жени.
— Да.
— Но нали той обясни, че се е спрял на мен заради провала ми като водеща в Кей Си Ар…
— Да, така ти е казал — промърмори Лукас. Лицето му бе непроницаемо.
— Мислиш, че лъже? — попита тя и добави наум: „Като теб, лейтенант Хънтър!“.
— Твърде е възможно.
Гейлън извърна поглед и се втренчи в купчина разноцветни папки с грижливо надписани етикети, от които ставаше ясно, че съдържат копия от описанията на местопрестъпленията.
— Мислех, че цялата информация — освен за Брин — е въведена в компютрите на отдел „Убийства“ — отбеляза тя.
— Вярно е.
— Но ти не се доверяваш изцяло на компютрите, така ли? — изрече спонтанно Гейлън и веднага се упрекна за необмисления въпрос. Според Розалин Сейнт Джон този човек притежаваше контролния пакет акции в най-големите софтуерни компании. Компютрите никога не мамеха… за разлика от хората. — Може би преглеждаш оригиналните документи, надявайки се да видиш или да… усетиш нещо, което компютърът не може да долови.
— Надявам се да открия нещо, което сме пропуснали да видим — прекъсна я Лукас. — Както вече ти обясних, способността ми да долавям присъствието на убиеца невинаги се проявява. Повече разчитам на старомодните детективски методи, които помагат като черната магия.
„Черна магия — мислено повтори Гейлън. — Магьосникът влиза в битка със злото.“ Едва сега осъзна, че способността на Лукас да влиза под кожата на престъпника е жестоко проклятие. Лукас изпитваше отвращение и омраза към злото, което преследваше, и се измъчваше заради ограничените си възможности. Злото се вселяваше в него, когато пожелае… или по-точно — когато убиецът пожелае.
Навярно страданията му бяха неописуеми, ала той ги понасяше в самота и в самота водеше своята война.
Досега.
„Искам да ми помогнеш“ — никога нямаше да забрави тези негови думи.
— Ще разрешиш ли да прегледам полицейските доклади? — попита тя.
— Държа на това. Ако ти хрумне нещо, споделяй го с мен. — Лукас се поколеба за миг, сетне добави: — По-добре пропусни снимките от местопрестъпленията. Ще се запечатат в съзнанието ти и ще ти попречат да разговаряш с престъпника, да влизаш в словесен двубой с него.
„Словесен двубой ли? Само това не!“ — възрази мислено тя. Не я биваше много да разменя остроумни забележки с който и да било представител на силния пол.
— Но ти си ги разглеждал нееднократно, нали? — каза. Питаше се дали допреди няколко часа по стените на командния център не са били окачени снимките на любовниците му с прерязани гърла и избодени очи. Може да ги е свалил едва когато е разбрал, че известно време ще живее с нея.
— Това е част от работата ми — отвърна Лукас.
— Ако не ги разгледам, ако не видя какво им е сторил той, може да остана с впечатлението, че донякъде са виновни за случилото се.
— Има само един виновник, Гейлън!
— Убедена съм, че след като разгледам снимките, ще изпитам още по-голяма омраза към него.
— Нима? Не ти ли е достатъчно да знаеш, че този Казанова е хладнокръвен убиец? Друг стимул ли ти е нужен?
— Не, но…
— Забранявам да разглеждаш фотографиите! — прекъсна я решително той. — Твоята задача е да разговаряш с престъпника, нищо повече.
— Мислиш ли, че ще се обади още тази вечер?
— Едва ли. Не, няма да се обади.
— Имаш ли представа кога ще ме потърси?
— В неделя, в три часа и тринайсет минути. — Лукас се усмихна. — Почти съм сигурен.
— Защото по същото време е убил Брин ли? Защото си почувствал…
— Да.
Гейлън неволно потрепна, стори й се, че ледена вълна е сграбчила сърцето й.