Чувството я обзе така внезапно, че не успя да го прикрие. Лукас забеляза реакцията й и навярно си помисли, че тя се страхува от него, от злото, което от време на време го завладява.
Не се отдръпна, но се затвори в себе си, в мрака и ледената пустош на душата си, копнееща за отмъщение.
— Ще ти покажа стаята ти — промърмори. — Като излязоха в коридора, посочи двете затворени врати вдясно: — Това са моите „покои“. Твоята спалня е в дъното.
„Далеч от теб и от леглото ти — каза си Гейлън. — Ще бъдем разделени, макар че обитаваме този апартамент, наподобяващ снежен облак в небето.“
Разстоянието между стаите наистина беше голямо. Ако разкошното жилище беше петзвезден хотел и те двамата бяха настанени в най-луксозния апартамент, спалните им щяха да бъдат по-близо една до друга. Ако пък бяха съседи в непретенциозен квартал, помежду им щеше да се издига къща, обитавана от някое семейство.
Ала тук, в леговището на пантерата, тя не се чувстваше в безопасност, макар че спалнята й се намираше далеч от стаите на господаря на дома.
Докато вървяха мълчаливо по коридора, й се стори, че гази в дълбоки снежни преспи и че краката й тежат като олово.
Но щом влязоха в спалнята, сякаш попадна в разцъфнала градина. Тук преобладаваха пастелните тонове и светлолилавото. Светлолилаво като развлечения анцуг, който тя носеше снощи.
Пролетта, настъпила през мрачния януарски ден, бе пресъздадена от Лукас специално за нея — навярно бе по-харчил цяло състояние да сътвори тази магия само за един ден. И само заради нея! За да се чувства гостенката му удобно по време на вълшебното и опасно приключение.
Стаята беше като в приказките. Балдахинът над леглото бе с цвят на зюмбюл, креслата бяха в светлолилаво, в банята, облицована с мрамор, бяха подредени лилави и розови хавлиени кърпи.
„Лукас Хънтър е безскрупулен — бе казал Пол. — Готов е на всичко, за да залови убиеца на любовниците си.“ Думите на оператора отново отекнаха в съзнанието на Гейлън. Би трябвало да се вслуша в предупреждението му, да осъзнае, че се е поддала на чара на лейтенант Хънтър. Вместо това прошепна:
— Прекрасно е!
— Надявах се да ти хареса. Помислих си, че обзавеждането ще ти подхожда — тихо каза той.
Дали бе искрен? Кой знае…
Гейлън насила извърна очи от безизразното му лице и погледът й попадна на телефона, който също беше бледолилав.
В другите помещения бе забелязала по два апарата — лилав и бял — и допълнителни слушалки. Но в спалнята й телефонът беше един.
— Предполагам, че трябва да използвам лилавите апарати, които ще приемат обажданията на домашния ми номер — каза.
— Точно така. Още при първото позвъняване ще се включи записващото устройство, ще се опитаме да проследим обаждането, но не се надяваме на успех.
— Гениално.
— По-скоро практично.
— За какво служат слушалките?
— За да подслушвам разговорите ти. Устроени са като деривати, включват се автоматично. Няма го издайническото изщракване.
— Браво, за всичко си помислил — отбеляза Гейлън. — Всъщност онзи знае, че ще подслушвате, нали?
— Да.
— При все това отказва да разговаря направо с теб.
— Сигурно му се струва прекалено елементарно — подхвърли Лукас, макар да подозираше, че истината е много по-страшна. Нищо чудно убиецът да изпитва извратено удоволствие, задето използва Гейлън Чандлър като посредник. — Още нещо, Гейлън. Предпочитам да съм до теб, когато разговаряш с чудовището.
— За да ми подсказваш репликите ли?
— Не. Поне отначало ще бъдеш съвсем самостоятелна. По-късно може би ще поискам да му подхвърлиш дадена идея, за да разбера как ще реагира. Засега съм сигурен… доколкото има нещо сигурно в тази безумна история, че ако съм близо до теб, ще бъда близо и до престъпника…
Гейлън отново долови колебанието му, сякаш той не знаеше дали да се радва на необикновената си способност… на таланта си и на проклятието, което не бе в състояние да контролира, на необяснимата магия, чрез която примамваше убийците.
— Засега — продължи магьосникът — не бива с нищо да издаваш присъствието ми. Налага се да съм близо до теб, но обещавам да не отвличам вниманието ти.
Да отвлича вниманието й ли? Гейлън си представи как Казанова звъни по телефона в три през нощта, събужда я от дълбок сън, а тя скача от леглото, намята халата и боса изтичва при Лукас Хънтър…