Направи му впечатление, че като съдебна репортерка Гейлън е носела дългата си коса разпусната като в съня му — водопад от огненочервени къдрици, които биха покрили тялото й, но не бяха в тон с модните тенденции.
Като водеща Гейлън наистина бе стилно облечена и подстригана. Но личеше, че се чувства неловко, все едно се страхува, че късата коса няма да закрие голото й тяло в кошмарната нощ, когато вманиаченият убиец я нападне с нож.
Изглеждаше объркана и не на място, но очевидно полагаше усилия да не разочарова онези, които са й гласували доверие.
Розалин Сейнт Джон донякъде имаше право: Гейлън Чандлър се беше провалила като водеща на новинарските емисии на Кей Си Ар. Несъмнено бе симпатична и много смела, но това не компенсираше липсата на професионализъм.
— Какво правиш?
Лукас се обърна и я видя да стои на прага на „командния център“. Втренчила бе в него сините си очи, изглеждаше разочарована, сякаш бе научила, че най-верният й приятел я е предал.
— Опитвам да науча колкото е възможно повече за теб — промълви той. Искаше му се да добави, че се е поддал на обаянието й и за миг е забравил предстоящата безмилостна битка със смъртта. — Наложително е, Гейлън. Може би престъпникът е решил да те въвлече в играта много преди да ти телефонира.
„Навярно има право — помисли си тя. — Всяко мое появяване в ефир беше пълен провал. Нищо чудно убиецът да ме е набелязал още преди завръщането на Лукас от Австралия.“
Най-болезнено обаче бе, че сега и лейтенант Лукас Хънтър беше разбрал колко е некадърна.
— Кога ти предложиха мястото на водеща в Кей Си Ар?
— Моля? — стресна се тя — гласът му я бе изтръгнал от мислите й. Поклати глава, бе смаяна от предположението му, че Казанова се е спрял на нея още преди постъпването й в Кей Си Ар. — Джон ми телефонира ден след произнасяне на присъдата по делото „Върнън“.
„Ден след произнасяне на присъдата — мислено повтори Лукас. — И ден след смъртта на Мариан!“
— Какво ти каза?
— Че с Вивека и Адам са гледали репортажите ми от съда и че искал да ми предложи работа.
— А ти какво отговори?
— Бях изненадана и поласкана, същевременно се колебаех дали да приема. Осъзнавах, че работата в новинарския отдел коренно се отличава от онова, с което се бях занимавала досега. Но Джон настоя да обмисля предложението му, затова се съгласих да се срещна с управителния съвет на Кей Си Ар след приключване на съдебния процес, който отразявах. Още не подозирах, че след произнасяне на присъдата ще стана „Персона нон грата“ в телевизия „Из съдебните зали“.
Лукас си даде сметка, че тя отново се подлага на самокритика с безпристрастност, която не бе в състояние да приложи спрямо другиго.
— Защо те гледаха с лошо око?
— Защото бях предсказала изхода от процеса.
— И твоите прогнози се различаваха от предвижданията на водещите в телевизия „Из съдебните зали“, както и на светила в областта на правораздаването — добави Лукас. — Оказало се е, че си права.
Видеозаписите, които бе изгледал, потвърждаваха думите й. За разлика от другите анализатори Гейлън беше предвидила, че съдебните заседатели ще се ориентират в сложната материя и ще прозрат, че зад очарователната външност на обвиняемия се крие опасен социопат. Открито се беше противопоставяла на капацитетите въпреки подигравките им.
— Съдебните заседатели стигнаха до правилно решение — промълви тя.
— И така, кога пристигна В Ню Йорк?
— На двайсет и първи декември.
— А кога прие работата?
— На следващия ден — промълви Гейлън. Знаеше какво означава за него тази дата.
През нощта на двайсет и втори декември Казанова бе взел първата си жертва. Едва ли беше случайно съвпадение това, че убийството бе извършено часове след като стана известно спешното заминаване на лейтенант Хънтър за Австралия. Ситуацията в Куинсланд бе достигнала критична точка в развитието си, абсолютно необходима бе намесата на специалист по водене на преговори за освобождаване на заложници.