Минути след излитането на самолета Лукас научи за убийството на Кей. Пет дни по-късно, когато Моника бе открита с прерязано гърло, Розалин Сейнт Джон получи писмо от убиеца, което гласеше: „Любовниците на Лукас ще умират една подир друга…“, и мъчението за лейтенант Хънтър започна.
Убиецът го беше набелязал за своя жертва, която да подлага на непрекъснати изтезания.
А сега той предпазливо я разпитваше, опитвайки да проумее кога и защо престъпникът я е включил в пъклените си планове. За миг Гейлън надникна зад непроницаемата му фасада и разбра каква отговорност тежи на плещите му.
— Може би убийствата по някакъв начин са свързани с мен — предположи плахо.
Лукас широко се усмихна — изглеждаше едновременно изненадан и благодарен.
— Съмнявам се. Все пак ми разкажи как стана съдебен репортер. Нямаш юридическо образование, нали?
— Нямам. Взеха ме на работа поради една щастлива случайност. Никога не си бях представяла, че ще бъда телевизионна репортерка. Смятах, че ме очаква блестящо бъдеще като домашна прислужница.
— Блестящо бъдеще, което е било провалено заради другата ти страст — изработването на красиви облекла. „Облекла за снежни ангели, сътворени от самия снежен ангел“ — помисли.
— В интерес на истината по онова време съзнателно потисках артистичните си наклонности. Живеех в Чикаго и работех във фирма за почистване по домовете. Бяхме сформирали екипи от по две момичета. Клиентите на фирмата бяха богати хора, „екипният подход“ беше добра предохранителна мярка.
— Освен ако и двете момичета не решат да крадат — подхвърли Лукас.
— Или да си вършат работата през пръсти, от което собственичката на фирмата най-много се страхуваше. Ето защо подбираше момичетата в екипа така, че да са несъвместими по характер.
— За да не се съюзят ли?
— Именно. Кой знае защо предпочете мен за своя „партньорка“.
— Според мен не си нито крадла, нито мързелана.
— Благодаря за комплимента. Мисля, че и тя беше на същото мнение. Истината е, че работех много усърдно и шефката си позволяваше да свали гарда. Стигна се дотам, че дори ми разрешаваше да пускам телевизора, докато работя.
— Ето как си научила за програмата „Из съдебните зали“.
— Точно така. Не бях чувала за този канал, но буквално се пристрастих към предаванията му. Когато научих, че седалището им е в Чикаго, отидох при тях да си търся работа. Нямаше свободни места за чистачки, но от снимачния екип си търсеха „момче за всичко“.
— Как се случи така, че да застанеш пред камерата?
— По силата на още една случайност. Бяхме в Албъкърк, когато репортерката, отразяваща съдебния процес, получи хранително отравяне. Наложи се да я заместя, защото се бяхме добрали до новина, която колегите от другите медии още не знаеха. Така започна кариерата ми на съдебен репортер. Не се учудвай, че ми липсва професионален подход.
— Важното е, че репортажите ти са достоверни, че съобщаваш онова, което чуваш и виждаш.
Лукас знаеше, че Гейлън не се е страхувала да излага пред зрителите убежденията и схващанията си.
— Обичах работата си — промълви тя.
— Ще се върнеш ли в Чикаго?
— Забравяш, че присъствието ми в телевизия „Из съдебните зали“ е нежелано.
— Не и след случилото се.
Под „случилото се“ Лукас разбираше поредицата убийства, извършени от Казанова, и необяснимото му решение да възкреси кариерата й.
— Никога не бих се възползвала от трагичните обстоятелства, за да получа обратно работата си. Освен това всички съдебни репортери са завършили право, а аз дори не съм учила в колеж. — Поколеба се и добави: — Нямам дори гимназиална диплома.
— Напуснала си гимназията през последната година. Знам дори датата — девети май.
— Господи, не мога да повярвам, че са ти известни толкова подробности!
— Трябва да бъда абсолютно сигурен, че убиецът е решил да те въвлече в играта едва след „проваленото“ ти интервю с мен в неделя. Не бива да пропускаме дори най-незначителната подробност!
„Отново говори в множествено число!“ — помисли Гейлън и промърмори:
— Разбирам… и не се сърдя.
— Благодаря ти. И така, напуснала си гимназията един месец преди да се дипломираш. Защо?
Тя отново се поколеба, сетне отвърна:
— Не бях прилежна ученичка… Сигурно го знаеш.
Това беше самата истина. Лукас се запита защо Гейлън се поколеба, преди да отговори, дали причината за напускането й не е от естество, което компютрите не са в състояние да открият.