Реши да не настоява, да не я подлага на разпит. Забеляза притеснението й, почувства желанието й да прикрие голотата си с дългата си коса. Разбира се, тялото й бе скрито от провисналите джинси, прекалено широката тениска и дебелите вълнени чорапи. Но душата й беше извадена на показ.
— Мисля, че си щяла да бъдеш добра ученичка, стига да бе поискала… Повярвай ми, не ти правя комплимент.
Гейлън си помисли, че сигурно е видял оценките й от стандартните периодични тестове, които бяха отлични, за разлика от оценките й в клас.
— Може би не ми е било интересно това, което е трябвало да уча…
— Но си посещавала редовно занятията.
Очите й се разшириха от изненада:
— И през ум не ми е минавало да бягам от часове. Седях на чина, гледах през прозореца и мечтаех. — Тя тръсна глава, за да прикрие стеснението си от току-що направеното признание. Ако огненочервената й коса не беше подстригана, къдриците й като воал щяха да закрият лицето й, разголената й душа.
— За какво мечтаеше? — попита тихо той. Знаеше, че въпросът е прекалено интимен, че не е редно да го задава, но не можеше да се въздържи. Искаше му се да добави: „Позволи ми да видя лицето ти, Гейлън, знам колко си красива!“.
Тя сякаш се подчини на неизречената му молба. Погледна го доверчиво и в мислите си се върна години назад. Превърна се в момиченцето, което се взираше през прозореца на класната стая, запленено от обсипаната с цветя поляна под безоблачното небе на Канзас.
— Мечтаех един ден майка ми да бъде щастлива.
— Нима е била нещастна?
— Знам, че беше самотна… — Тя млъкна и си помисли: „Въпреки че аз бях до нея.“ Болка прониза сърцето й. Дори след толкова години не можеше да се примири с отношението на майка си.
— За баща ти ли е страдала? Знам, че са се развели, когато си била едва на две годинки.
— Той не й липсваше. Нито пък на мен. Липсваше й радостта да обича, да бъде обичана.
— Сигурно си мечтаела да й намериш нов съпруг.
Гейлън сви рамене, но огненочервените й къдрици не скриха усмивката й:
— Не, не! Представях си, че ще се случи като в приказките… Ще се появи рицар на бял кон, който ще я грабне в прегръдките си. Мечтаех да ушия булчинската й рокля.
— Както и рокля за теб, защото си искала да бъдеш шаферка на сватбата.
Усмивката на Гейлън помръкна, тя свъси вежди:
— Не, не съм искала!
Ала знаеше, че не е честна, че се самозалъгва. Лукас неволно бе сложил пръст в раната й, изрекъл бе онова, което години наред тя се опитваше да заличи от паметта си: любовта между самотната майка и дъщеря й, живееща в свят, изтъкан от мечти.
Лукас видя мъката, изписана на лицето й, и търпеливо зачака, макар че му се искаше да извика: „Кажи ми Гейлън! Разкрий пред мен душата си!“.
Ала знаеше, че е прекалено рано, че още не е настъпил моментът, когато тя ще му се довери напълно.
— Имаше ли любим учебен предмет? — наруши мълчанието накрая, въпреки че знаеше отговора. — Предмет, който да ти е толкова интересен, че да му посветиш цялото си внимание и да забравиш мечтите си.
— Да, „Икономия и домакинство“.
— Това пък какво е?
— Нима не знаеш?
— Завършил съм училище в Англия, класовете се състояха само от момчета. Доколкото си спомням, учебната програма не включваше такъв предмет.
— Естествено — поусмихна се Гейлън. — Дори мисля, че отдавна не се преподава и в Щатите. Но в провинциалния щат Канзас по мое време предметът беше все още актуален. В часовете по икономия и домакинство ние, бъдещите съпруги и майки, изучавахме как да планираме домашния бюджет, за да покрива разходите, учехме се да готвим, да чистим, да шием. Мисля, че вече дори в Канзас този предмет е заменен със здравно образователни лекции, посветени на секса и на предпазването от нежелана бременност и СПИН.
— А на теб защо ти бяха толкова интересни часовете по икономия и домакинство? — попита Лукас. Жадуваше да чуе признанието й: „Може би ще ме помислиш за старомодна, но копнеех да бъда съпруга и майка, да имам собствен дом.“
— Защото бях облагодетелствана в сравнение с моите съученички — отвърна тя.
„Разбира се! Имала си мечтите си!“ — помисли Лукас, но се престори на изненадан:
— Така ли?
— Майка ми беше… всъщност още е преподавателка. Преподаваше ни тъкмо икономия и домакинство.