Выбрать главу

„Всъщност не бива да се учудваме — продължаваше тя. — Всички знаем колко потаен е лейтенант Хънтър, който сякаш се е обградил с висока стена и не позволява да надникнем в личния му живот. Дали е имал интимни връзки с четирите жени едновременно? Едва ли — не е в негов стил. Той е като ловец, който преследва само едно животно. Безмилостен е и в работата, и в любовта. Връзките му са мимолетни — страстни ласки в непрогледната нощ, сетне сбогуване. Но дали е продължавал да се среща с някоя от четирите звезди на небосклона на Манхатън? Това завинаги ще остане тайна.“

Докато слушаше гласа на Лукас, Гейлън си задаваше същия въпрос. Едно бе сигурно — че скърби за мъртвите и ще отмъсти за тях.

— Покажи ми какво правиш — внезапно каза той.

Гейлън изненадано вдигна глава. Думите му бяха дошли като гръм от ясно небе и бяха нарушили магията на тъжната приказка за изпепеляваща любов и жестока смърт.

Седяха един срещу друг на снежнобелия мокет, всеки в свой собствен свят. Неговият бе олицетворен от полицейски доклади в разноцветни папки, нейният — от ефирни тъкани и русокоси кукли.

В камината, иззидана от гранитни блокове, гореше буен огън, на стъклената масичка редом с чашите с горещ чай и чинията, пълна с топли кроасани, бяха подредени материалите за шиене.

На всеки кръгъл час се разнасяше мелодичният звън на белия часовник, поставен на полицата над камината.

Гейлън се изчерви от погледа на Лукас. Гледаше я почти влюбено, сякаш в този приказен миг за него съществуваше само тя и куклите й.

— О, нищо особено! — възкликна смутена.

Ала Лукас беше на друго мнение. Изящните й ловки пръсти сътворяваха магия, даряваха с радост безброй момиченца.

— Наблюдавах те внимателно — нали съм детектив — пошегува се той. — Забелязах, че използваш кройки. Според мен моделите са твои — оригинали на Гейлън Чандлър.

— Халатите и нощниците са копия на онези, които носят пациентите.

„Но не и другите облекла — помисли Лукас. — Не и оригиналните тоалети, които според сестра Кейси са истински произведения на изкуството.“

Незнайно защо Гейлън се срамуваше от артистичния си талант и смяташе за съвсем естествена способността си да бъде изрядна домакиня.

— Да преминем към технологията — продължи той. — Прикрепваш кройките към плата и изрязваш парчета с необходимите форми и размери. Това вече го схванах. Но ми е непонятно как успяваш да съединиш парчетата. Като те гледам, ми се струва, че наблюдавам някакво вълшебство.

— Толкова е лесно! — засмя се тя.

Лукас вдигна вежди:

— Приемам, че съществуват някакви правила, към които се придържаш и които са непонятни за мен. Поглеждаш парчетата и преценяваш как да ги съединиш. Какво следва? Покажи ми.

— Гледай внимателно. — Изящните й пръсти полетяха като лекокрили птици. — Прикрепваш с карфици парченцата едно към друго с лицевата страна отвътре, после тропосваш на половин сантиметър от ръбовете. Ето, опитай. Ще видиш колко е лесно.

Подаде му парчетата тъмночервено кадифе, пресичайки границата между света на куклите и света на смъртта.

Лукас несръчно пое иглата и плата. Ловките му пръсти, които така нежно докосваха снежинките върху къдриците й и ги превръщаха в ледени сълзи, сега му изневеряваха. Самоувереността му беше изчезнала. Усмихна се смутено и промърмори:

— Изобщо не е лесно.

— Не забравяй, че аз съм завършила курс по шев и кройка, а ти си начинаещ.

— Според мен причината е съвсем друга. Умението ти е нещо като първичен инстинкт и подчертава разликата между мъжете и жените, за която твърдим, че не съществува.

Навярно имаше предвид послание от ерата на пещерните хора, заложено в хромозомите, което подтиква жената да се грижи за дома, а мъжа — да ловува, за да изхранва семейството.

Всеки би казал, че забележката му е израз на типичен мъжки шовинизъм, но на Гейлън й се стори, че долавя в думите му сексуален подтекст. Този изключителен представител на силния пол намекваше, че тя е едната страна на първичното уравнение — пълноценна жена, равностойна на него, и същевременно очарователно загадъчна като неговите бляскави партньорки, загинали от злодейска ръка, заради които я бе допуснал в приказния си свят. Да, само заради тях.