— Разбира се.
— О, щях да забравя. Подозирам, че бельото ти е съвсем обикновено, може би дори е развлечено като останалите ти клошарски одежди. Ще трябва да го смениш, Гейлън. Необходими са ти ефирни пеньоари за нашите интимни разговори и за великия момент. Настоявам, когато в сряда вечерта застанеш пред камерата, да си с еротично бельо. Разбира се, това ще бъде известно само на мен. Но само моето мнение е важно, нали? Още днес си купи необходимото от „Офелия“.
— Офелия ли?
— И таз хубава! Само не ми казвай, че дори не си забелязала бутика за бельо, намиращ се непосредствено до сградата на Кей Си Ар! Няма значение. Сигурен съм, че Лукас го знае. Нека лейтенантът те придружи и ти помогне в избора. Несъмнено е експерт в тази област. Знаеш ли, скъпа моя девственице, не понасям мисълта, че си сама с него… Да не си я докоснал, лейтенант! Да не си посмял!
— Ти си извратен — прошепна Гейлън.
— Не, аз съм Лукас.
— Какво?!
— Все някак трябва да ме наричаш, нали? Прякорът Казанова не ми допада и тъй като с теб ще бъдем любовници, казвай ми Лукас. „Докосни ме, Лукас! Целуни ме, Лукас! Точно така, Лукас! Господи, колко е хубаво, Лукас!“
Петнайсета глава
Лукас не я виждаше дори в огледалното стъкло. Бе свела глава, лицето й беше в сянка.
Но съзираше собственото си отражение.
Лукас — това бе неговото име и името на убиеца. В този момент още бяха едно цяло. Злото пулсираше във вените му, разкъсваше сърцето му, вледеняваше душата му.
Бяха едно цяло.
Пристъпи към Гейлън. Тя вдигна глава и също видя отражението му в стъклото.
Лукас зърна лъчезарните й очи, които го гледаха изпитателно, но не издаваха страх.
Злото се оттегли от него.
Той тихо каза:
— Отстранявам те от случая.
Тя заговори едновременно с него:
— Трябва да ти разкажа нещо… Моля? Не те чух!
— Отстранявам те от случая.
„Не! Не!“, безмълвно извика тя и се извърна:
— Разбирам, че представлявам проблем, но ще се справя, повярвай ми. В края на краищата онзи перверзник няма да ме вижда. Ще се престоря, че изпълнявам нарежданията му. Вярно, че не ме бива да лъжа, но убиецът не го знае. Ще изгледам няколко филма, за да запълня празнините в образованието си, ще помоля Вивека да ми обясни всичко необходимо…
— Да му се не види, за какво говориш?
— Искаш да ме отстраниш заради моята… липса на опит, нали?
Гласът му беше като милувка:
— Как ти хрумна, че това е причината?
— Защо, не е ли вярно?
— Разбира се, че не е! Преживяването е ужасяващо за теб. Не трябва да те замесвам в отвратителната игра!
— Трябва! Може би убиецът е човек, когото съм познавала преди много години.
— Човекът в кухнята ли?
Тя се сепна.
— Как е възможно? Откъде знаеш какво се е случило?
— Снощи сънувах кошмар. Видях те в някаква кухня, зърнах и касапски нож.
Същият кошмарен сън я преследваше вече единайсет години. Само снощи беше спала като къпана, защото за пръв път от много време се почувства в пълна безопасност.
— Нима виждаш в съня си сънищата на други хора?
— Не. Никога досега не ми се беше случвало. — „Докато се появи ти“ — помисли си и продължи: — Може би е повлияно от разказа ти. Вчера за малко не сподели тайната си с мен. Попитах те защо си напуснала училище броени седмици преди дипломирането, а ти отклони въпроса.
— Щях да ти обясня причината, но реших, че не е толкова важно. Бях сигурна, че той не е убиецът, когото преследваш, но сега… сега съм разколебана. Името му е Марк. Беше любовник на майка ми. Заживяха заедно, когато бях на четиринайсет. Отначало искаха да се оженят, после се отказаха. И двамата имаха зад гърба си неуспешни бракове и твърдяха, че и без да са минали под венчило, се обичат като съпрузи. Майка ми беше изключително щастлива, което ми доставяше неописуема радост. Марк бе много мил и с мен. Живеех затворено, нямах приятели и се стеснявах от външността си, защото смятах, че приличам на плашило. Марк ме накара да се почувствам привлекателна.