— През март баба Ан почина. Беше на осемдесет и две и умря в съня си, но аз бях съкрушена. Още тогава разбрах, че животът ми няма да е същият, но най-ужасното се случи през май, малко преди края на последната ми година в гимназията.
— На девети май, нали?
— Да — прошепна тя с неописуема горчивина. — Прибрах се у дома привечер, защото двете сестри си лягаха рано. Джулия винаги се съобразяваше с Уини. Мислех, че вкъщи няма никого. Мама имаше занимания с ученици, Марк беше на работа. Отидох в кухнята да си налея чаша вода, а като се обърнах, видях на прага Марк. Беше в униформа.
— Униформа ли?
— Марк беше… всъщност още е полицай.
— Боже мой! — промълви Лукас.
— Оказа се, че е бил на смяна през деня, след което останал да пише някакъв рапорт. Изгледа ме от глава до пети и подхвърли, че отдавна не ме е виждал. Намекваше, че не ме е виждал гола. Каза, че още приличам на плашило, че изглеждам нелепо в прекалено широките си дрехи, но тъй като вече съм на осемнайсет, би трябвало да съм придобила по-женствени форми. Искал да ме поогледа. Изкрещях, че е болен, извратен, че най-сетне съм проумяла истината. Заплаших го, че ще се оплача на майка си и че ще кажа на шерифа. Изсмя се безгрижно и заяви, че аз съм извратена, щом прекарвам дните си с онова уродче. Беше научил за приятелството ми с Джулия и сестра й, когато баба им почина. Оттогава всеки ден минаваше бавно с колата покрай къщата им и подигравателно се хилеше. Заплаши ме, че дори да се оплача, няма да ми повярват — та кой мъж би обърнал внимание на плашило като мен. Той обаче имал слабост към мен, затова щял да направи малък жест — да забрави колко съм непривлекателна и да ме превърне в истинска жена.
— На кухненския плот е лежал нож…
— Да… Той ми изкрещя да го взема, за да се защитя. Посегнах към ножа, дори си представих как го забивам в гърдите му. Картината, изникнала във въображението ми, бе толкова ужасяваща, че отдръпнах ръка. Той свали колана си, разкопча ризата си и подхвърли: „Разбира се, че няма да ме убиеш. Желаеш ме, винаги си ме желала!“. Започна да ме целува, пъхна ръка под блузата ми. Тогава се появи майка ми.
„Ето каква била причината! — помисли Лукас. — Едно невинно младо същество, чиито надежди за щастие са били жестоко смазани.“
— Какво се случи? — промълви и се помъчи с поглед да стопи леда В очите й.
— Тя беше по халат, клепачите й бяха подпухнали — явно беше спала. Предположих, че се е почувствала зле и си е останала вкъщи. Щом я зърна, Марк се впусна в обяснения. Прибрал се бил потресен от кървава катастрофа на магистралата. Имал нужда от утеха, от женска ласка. Кошмарната гледка на премазани трупове го била накарала да осъзнае колко ценни са животът и любовта. Но нея я нямало, поне той така предполагал, а аз съм се изпречила на пътя му. Знаел, че отдавна съм му била хвърлила око, но едва тази вечер не могъл да устои на съблазънта, и то само защото толкова копнеел за нея. Добави, че поведението му било непростимо и че няма да й се разсърди, ако го изгони.
— Ала тя е изгонила теб.
— Напуснах дома си още преди да ме изхвърли.
— Значи не знаеш как е щяла да постъпи…
— Напротив, знаех — горчиво промълви Гейлън и за хиляден път си помисли: „Щеше да повярва на Марк, в когото беше влюбена, не на мен!“.
— Никога не си й споменавала за посещенията му в стаята ти, нали?
— Не съм — отвърна тя. Искаше й се да добави: „Не й казах, защото знаех, че пет пари не дава за мен, че няма да предприеме…“
— Защото не си искала да нарушаваш щастието й — тихо каза Лукас.
Думите му я зашеметиха, разтърсиха я и я превърнаха в момичето, което замечтано се взира през прозореца на класната стая… и си спомня с каква любов го е обграждала майка му, преди да се появи Марк. Гейлън си спомни още как се преструваше, че всичко е наред, за да не излезе наяве какво прави Марк, когато остане насаме с нея.
Девойката с нежна душа бе премълчала истината пред майка си, с която някога споделяше всичко. Но животът и на двете се беше променил заради Марк. Гейлън се бе отдръпнала, беше се затворила в себе си. Дали защото бе искала да защити щастието на майка си? Или защото я считаше виновна, че е допуснала Марк в дома им? Гейлън си даде сметка, че отначало се е стремяла да не разруши крехкото щастие на Бес Чандлър. Сетне е започнала да я обвинява заради Марк. Омразата й беше като тлееща жар под дебел слой пепел и тя я беше запазила в тайна като вълшебния свят, обитаван от Уини, Джулия и баба Ан. Преди появата на Марк Гейлън с радост щеше да сподели с майка си най-съкровената си мечта. Преди да се появи Марк, майка и дъщеря заедно щяха да шият дрешки за Уини.