Лукас безмълвно изчака преминаването на емоционалната буря, предизвикана от предположението му, че Гейлън е скрила истината за Марк, за да не наруши илюзорното щастие на Бес Чандлър. Забеляза как очите на Гейлън потъмняха като небе, предвещаващо буря, но в тях проблясваха и искрици надежда.
— Затова ли не си й казала? — попита накрая.
— Аз… не знам. Може би.
— Но същата вечер си напуснала дома си…
— Да. Мама и Марк още бяха в кухнята, той продължаваше да се обяснява. Сложих в раницата си най-необходимото и любимите ми ръкавички и излязох.
— Сигурно си отишла при Джулия.
— Наистина се бях запътила към дома й — живееше чак в другия край на града. Почти бях стигнала, когато наблизо изскърцаха спирачки. Марк изскочи от колата, сграбчи ме за китките и се присмя на изплашеното ми изражение. Заяви, че хубаво ме е опипал и е разбрал, че още приличам на плашило. И на колене да го моля, нямало да ме чука. Злорадо добави, че майка ми с нетърпение очаквала завръщането му и че го желаела повече от всякога. Но двамата с нея желаели още нещо — да напусна града и никога да не се връщам. Заплаши ме, че ако не го сторя веднага и опитам да се свържа с Джулия, ще уреди да изпратят Уини в приют за душевноболни. Знаех, че ще го направи, пък и всички в града щяха да го подкрепят. Джулия никога не беше ходила на училище. Преди да се роди Уини, баба й й преподавала уроци вкъщи, после обаче грижите за бебето отнемали цялото им време. Марк каза, че ще се погрижи Джулия да получи образование, а Уини да бъде изпратена в приют. И двамата знаехме, че това означава сигурна смърт за бедното дете. Щеше да умре изоставено и само, ако откажех да се подчиня.
— Марк те е принудил да изоставиш Джулия — промърмори Лукас. — И то в момент, когато най-много се е нуждаела от приятелска подкрепа след смъртта на баба си.
— Точно така. Закара ме до автогарата в съседния град, купи ми еднопосочен билет до Чикаго и изчака автобусът да потегли.
— Не си имала избор, Гейлън. Трябвало е да изоставиш Джулия, за да защитиш нея и сестричката й.
— Вярно е. Но тя не го знае.
— Не си ли споделила с нея тайната?
— Не. Не й казах дори след смъртта на Уини. Дори не знам кога се е случило. Не смеех да й се обаждам по телефона от страх да не й навредя. Знам само, че не бях до нея в най-тежките мигове от живота й, когато най-много се е нуждаела от подкрепа. Не мога да й телефонирам след толкова години, сякаш сме се разделили вчера.
— Непременно трябва да й се обадиш и да разговаряш с нея.
В очите й отново проблесна плаха надежда:
— Така ли мислиш?
— Разбира се. Според мен и тя жадува да поговори с теб.
Гейлън сякаш разцъфна като кокиче, което наднича от снега в очакване на пролетта.
— После ще се сдобриш с майка си — продължи Лукас.
— С майка ми ли? — повтори Гейлън и понечи да извърне очи, но погледът му я притегляше като магнит.
— Да, с нея. Разкажи й какво ти е причинил Марк и се постарай да разбереш какво се е случило непосредствено след заминаването ти и през изминалите години. Знаеш ли дали още живее с Марк?
— Вече не са заедно. Преди няколко години телефонирах в канцеларията на шерифа и в училището. Исках да разбера какво е станало с Уини. Не се представих, но и никой не ме попита за името ми. От шерифството казаха, че Марк се е прехвърлил в Сан Диего.
— А майка ти?
— Още преподава в провинциалното училище… — промълви Гейлън и си помисли: „Също както преди появяването на Марк, когато с нея споделяхме най-съкровените си тайни, когато се взирах през прозореца към ливадата, обсипана с маргаритки, и мечтаех да ушия нашите сватбени рокли, когато бяхме щастливи и се обичахме.“
— Какво смяташ да направиш? — попита Лукас, сякаш беше прочел мислите й.
— Може би някой ден ще й се обадя — отвърна Гейлън и сама се учуди на думите си.
Лукас се усмихна, тя отвърна на усмивката му.
Сетне и двамата бяха осенени от мисълта, че този ден никога няма да настъпи, докато убиецът е на свобода, и усмивките им помръкнаха. Отново заговориха за потенциалния заподозрян, за човека, който бе разбил живота й.
— А ти съобщи ли на някого какво ти е сторил Марк? — попита Лукас.
— Да. Преди шест месеца писах на началника на полицията в Сан Диего. Вече имах опит като съдебен репортер и знаех какво означава презумпция за невинност. Подозирах, че обвиненията ми няма да му навредят, но се надявах да ги вземат предвид, ако той опита да направи същото с друго момиче.