— Подписа ли писмото?
— Да.
— Отговориха ли ти?
— Не, не съм и очаквала. Ала съм почти сигурна, че са показали писмото ми на Марк.
„Нищо чудно — помисли Лукас. — Може би си била измамена от още един полицай.“
— Ако наистина е така, Марк е побеснял от гняв — продължи да разсъждава на глас Гейлън, после въздъхна: — Той знае, че умея да шия… а убиецът използва игли. Освен това преди малко Казанова намекна за царевичните ниви в Канзас, за развлечените ми дрехи… за грозното ми бельо…
— Освен това и Марк, и Казанова са сексуално извратени. Питам се обаче защо още вчера не ми разказа за приятеля на майка си.
— Защото очаквам от него да ме издебне, да ме изплаши, дори да ме убие, но не и да измисли толкова сложен план.
— И защото човекът, който е открил връзката между мен и четирите жертви, навярно е живял дълги години в Манхатън. А мисля, че Марк дори не е стъпвал в Ню Йорк.
— Имаш право — промълви Гейлън. — Значи не той е убиецът, когото търсим.
Въпреки подозрителните съвпадения — използването на игли и споменаването на канзаските царевични ниви и развлечените й дрехи — Лукас не вярваше, че престъпленията са извършени от Марк. Разчиташе най-вече на интуицията си, която му подсказваше, че мъчителят на Гейлън и Казанова са различни хора.
— Сигурен съм — отвърна. — Но за всеки случай ще се обадя в Сан Диего да разбера дали той е бил на работа поне през една от нощите, когато са били извършени убийствата. Причината да те „уволня“ обаче е съвсем друга, Гейлън. Не искам да бъдеш подложена на унижения, за да ми помогнеш.
— Все още държиш да ме отстраниш, така ли?
— Да. Разбери, че е по-добре за теб.
Настана тишина. Сърцето на Гейлън затуптя толкова силно, че ударите му сякаш отекваха в просторното помещение.
Лукас бе показал, че държи на нея!
Снежнобелият часовник започна да отброява четвъртия час от новото денонощие. Звънът му беше като химн на радостта и напомняше за вълшебни приказки и чудеса… за страдание и смърт.
Гейлън си спомни, че прекрасната вещ е била избрана от Марша, която е познавала вкуса на Лукас. Когато камбанката престана да бие, тя промълви:
— Няма да се откажа, лейтенант. — Искаше й се да добави: „Ще го направя заради теб. Ще ти помогна да отмъстиш за тези убийства и ще сложа край на терзанията ти!“. — Не забравяй, че по професия съм репортер и за нищо на света няма да пропусна възможността да участвам в приключението.
Осъзнаваше, че е като капитан, който насочва кораба към айсберг, но не се страхуваше. Знаеше, че ще се справи. Засега обаче не трябваше да зачеква болната тема за въображаем секс с убиеца, който наричаше себе си Лукас.
— Съгласен ли си? — попита.
— Добре… поне засега.
„Завинаги — зарече се Гейлън. — Независимо колко време ще отнеме, независимо от трудностите.“
Ала опасният айсберг застрашително се приближаваше. Тя неволно извърна очи от Лукас и погледна към огледалния прозорец. Видя собственото си отражение — непохватно плашило в развлечен анцуг.
— Мислиш ли, че е необходимо да купя онова, което Казанова ми поръча? — обърна се тя към отражението си. „Да купя от «Офелия» секси бельо“ — каза наум думите, които се срамуваше да произнесе на глас.
— Не е наложително, но е по-добре дословно да изпълниш нарежданията му — отвърна сексапилният и елегантен мъж, който стоеше до камината.
— Придържаме се към идеята да сведем до минимум лъжите, така ли?
„Това не е лъжа — сякаш шепнеше огледалното отражение на върлинестата и непохватна млада жена с размъкнати дрехи. — Точно така изглеждаш, драга. Припомняй си го винаги когато си въобразиш, че принцът от приказките ще се влюби в теб!“
— Точно така — отвърна Лукас и най-сетне са раздвижи. Но не се приближи до нея, както жадуваше да стори, а застана така, че да закрие отражението, което толкова я смущаваше. Ала вместо да се успокои, тя се изчерви и сведе поглед. — Не трябва да обличаш бельото. Но диалогът ти с перверзния тип ще бъде по-лесен, ако описваш това, което виждаш. В два ще занесем куклите в болницата, ще се отбием В „Офелия“, след което ще те закарам на Ривърсайд Драйв за интервюто ти с Джанет Бел.
— Моля? — Гейлън изумено го изгледа. — Какво интервю? Коя е Джанет Бел?
— Най-добрата приятелка на Кей. Била е дълго време в Париж и е научила за трагедията едва след завръщането си. По това време скъпата Розалин вече бе разгласила за връзките ми с жертвите. Когато колегите отишли да разпитат Джанет, тя се държала изключително враждебно. На въпроса, дали знае причина за убийството на Кей, отговорила, че не трябва да питат нея, а мен. Може би поведението й е предизвикано от шока. Била е потресена и още не може да се окопити. Няколко пъти опитах да разговарям с нея, но тя твърдо отказа.