Седемнайсета глава
— Много бързо приключи интервюто — подхвърли Лукас и се втренчи в нея, сякаш й заповядваше: „Погледни ме, Гейлън!“.
Ала тя упорито отказваше да срещне погледа му, само промърмори:
— Вярно е. — Жадуваше да се нахвърли върху него, да му извика да престане с безкрайните си лъжи.
— Сигурно Джанет не е била много словоохотлива — предположи той. Питаше се дали да не я успокои, да й каже, че не е разочарован от неуспеха й.
Тя сякаш чу неизречените думи на човека, който умееше да печели женските сърца, и се загледа в реката, проблясваща иззад голите клони на дърветата.
— Напротив — заяви, без да го поглежда. — Изгаряше от желание да поговори с някого.
— Научи ли нещо полезно?
„О, да! Научих много, прекалено много!“ — помисли тя, но на глас каза само:
— Не. Джанет искаше да излее мъката си пред някого. Преди да загине, Кей споделила с нея, че има нов любовник.
„Нов любовник, Лукас, различен от предишния, който не е давал пет пари за чувствата й и я е залъгвал!“
Питаше се дали сега този зъл магьосник съжалява за безразличието си. Дали изпитва поне мъничко ревност, научавайки, че Кей е намерила човек, с когото да бъде щастлива.
Гейлън извърна очи от оловносивите води на ледената река и най-сетне го погледна. Лицето му, сякаш издялано от гранит, беше безизразно, очите му бяха като бурен океан, готов да погълне безразсъдния плувец, който е дръзнал да се гмурне сред вълните.
— Каза ли ти името му?
— Не го знае. Връзката на Кей е била обгърната с тайнственост. Джанет подозира, че приятелката й се е била обвързала с женен мъж или пък с друга жена. Била на седмото небе от щастие — каза Гейлън, но премълча онова, което си мислеше: „Най-сетне е била щастлива. Без теб!“.
— Не бива да изключваме вероятността любовникът й или съпругът на любовницата й да е убиецът, когото търсим — отбеляза Лукас.
— Да — съгласи се Гейлън. — Трябва да проследиш тази нишка.
— Така и ще направя. Има ли още нещо, което научи и искаш да споделиш с мен?
— Не — промърмори тя, макар да й се искаше да викне: „Онова, което научих за теб, никак няма да ти хареса!“.
„Излъга ме“ — мислеше си Лукас, докато слизаха по покритите със сняг стъпала и се отдалечаваха от реката. Мълчаливо изминаха три пресечки, сетне той заговори:
— Ще ти съобщя нещо, което може би ще те заинтересува. Докато ти разговаряше с госпожица Бел, се обадиха от полицията в Сан Диего. Марк има желязно алиби за две от нощите, когато бяха извършени убийствата. Между другото, той не знае за писмото ти до неговия началник, но и без това достатъчно е загазил. От отдел „Вътрешно разследване“ го държат под око заради многобройни оплаквания срещу него.
Навярно само преди час новината щеше да зарадва Гейлън, но сега дори не й направи впечатление. Очевидно Розалин Сейнт Джон бе права — понито, което бе научило само един номер, не можеше да възприеме едновременно две новини, едната, от които — съкрушителна.
Да, тя наистина не притежаваше широк емоционален диапазон, бе го разбрала още преди сърцето й да бъде разбито.
— Излиза, че Марк не е убиецът, когото търсим. Ще ме отстраниш ли от разследването?
— Само ако пожелаеш.
В гърдите й бушуваха противоречиви чувства. Не знаеше как да отговори.
Продължиха да крачат мълчаливо, докато в мрака проблеснаха дърветата пред „Зелената таверна“, украсени с аквамаринени лампички.
— Искаш ли да пийнем по чашка? — попита Лукас, когато наближиха красивата постройка, изградена предимно от стъкло.
Да вярва ли на ушите си, запита се Гейлън. Лукас, който твърдеше, че не близва алкохол, докато разследва заплетен случай, я кани да пийнат по чашка.
Спомни си и твърдението му, че когато няма спешна работа, пие прекалено много, за да се отдаде на мечтите си, да избяга от действителността.
Но дали бе казал истината, или отново бе излъгал?
„Какво ли ще преживея, ако се напия до забрава в компанията на Лукас Хънтър? — запита се тя. — Дали ще полетя на крилете на мечтите, ще избягам ли от действителността? Може би с него ще си въобразим, че сме влюбени, отбили се за по едно питие след един прекрасен ден, прекаран във вълшебна страна.“
— Не — отвърна с усилие. — Нямам настроение. Ще се прибера сама. В безопасност съм — улиците гъмжат от минувачи.