Выбрать главу

Лукас долови отчаяното й желание да остане сама и за малко не се съгласи. Защото тя се стремеше да избяга… от него.

А неговото желание беше не да я направи своя пленница, а да я закриля. Стисна зъби, овладя се и промърмори:

— Аз също не съм в настроение за бляскави заведения. Да се приберем у дома.

У дома!

Думите пронизаха сърцето й.

* * *

Лукас взе палтото й, за да го окачи в дрешника, и й подаде плика от „Офелия“.

— Купих онова, което би избрал убиецът… — Гласът му стана хриплив — явно се чувстваше неловко. — Нещата не са нито по моя, нито по твоя вкус, Гейлън.

— Много си съобразителен. Браво.

Не изглеждаше възхитена и удивена, както когато й обясняваше как работят свръхмодерните бели и лилави телефони. Говореше така, сякаш се чувстваше задължена да отдаде заслуженото на безпощадния ловец, който дотолкова е проучил психологическия портрет на убиеца, че познава вкуса му и по отношение на еротичното бельо.

— Обясних ти защо е необходимо да напазаруваме от „Офелия“.

Гейлън впери поглед в измачкания хартиен плик и иронично подхвърли:

— Да, обясни ми. За да бъде всичко възможно най-правдоподобно, за да не ми се налага да лъжа. Намирам съвета ти за уместен.

— Тогава ще споделиш ли с мен какво още ти каза Джанет?

Без да отмества поглед от букета полски цветя, гравиран на плика, Гейлън отвърна:

— По-скоро ти трябва да споделиш нещо — истината за взаимоотношенията ти с Кей. „И с Марша, Моника и Брин“ — добави мислено.

— Казах ти самата истина! В продължение на няколко години с Кей работихме заедно по няколко случая. От нашето сътрудничество спечели съдебната система — повече престъпници попаднаха зад решетките.

Гейлън вдигна поглед и срещна очите му от оловносив лед.

— Версията на Джанет бе по-различна — каза тихо.

— Съществува само една версия, Гейлън. Но искам да чуя и нейната.

— Тя твърди, че с Кей сте били любовници.

— Не е вярно.

— И че си й предложил брак.

Той въздъхна тежко:

— Не съм.

— Непрекъснато си повтарял на Кей колко я обичаш…

— Това не е вярно! — прекъсна я той. Погледът му бе като на човек, чиято съвест е чиста. — Повтарям, че съм ти казал истината. Премълчах само една подробност, която Кей ме помоли да забравя. Миналата Нова година тя ми позвъни и обяви, че проявява интерес към мен.

„Проявява интерес!“ Дали това е евфемизъм за „изпитва похот“, или за „изпитва любов“, който изисканият джентълмен използва, за да защити репутацията на вече мъртвата дама? Възможно ли е изпеченият лъжец да казва истината, или това е поредната му лъжа?

— А ти какво й отговори?

— Че съм поласкан, но вече съм обвързан с друга жена. Което — призна Лукас Хънтър — беше лъжа.

— Признаваш си лъжа? Защо?

— Защо я излъгах ли? Защото лъжата изглеждаше по-приемлива и дори по-правдоподобна от истината.

— А каква е била истината?

— Че от известно време бях ограничил сексуалните си връзки. Излизах с жени само когато не работех по случай, и то само като бях извън града.

„Ама че нахалство! — мислено викна Гейлън. — За толкова наивна ли ме смята? Наистина ли си въобразява, че девственицата от Канзас, която не знае почти нищо за секса, ще му повярва, че е способен на въздържание?“

— Не ме лъжи, Лукас — промълви. — Моля те. Прекалено унизително е и за двама ни.

— Не лъжа.

— Твърдиш, че имаш епизодични връзки с жени, така ли?

Искаше й се да добави: „И то само когато си далеч от Манхатън. Изчукваш по някоя между две питиета, а?“.

— Да… и така може да се каже.

— Но… — Тя отново прехапа език, за да не възкликне: „Това е толкова самотно, толкова… празно съществуване!“

— Не става въпрос за любов, а за секс, Гейлън. Секс с жени, които никога повече няма да видя.

Тя си представи как аристократичният плейбой пътува със самолет чак до Франция, за да се срещне с жени, освободени и богати като него… и да прави секс с тях. Само секс — без емоционално обвързване, без опасност да бъде нарушено уединението му и сърцето му да бъде разбито. Може би щеше да му повярва, но внезапно си припомни нещо, което й бе казал.

— Вчера спомена, че години наред не си си позволявал почивка между два случая — подхвърли.

— Така е.

— Години наред, така ли?

— Да — промълви той. — От години не съм имал жена.