Гейлън отново сведе поглед към хартиения плик, който машинално бе намачкала.
— Как Кей прие… лъжата ти? — попита.
— Повярва ми. Засмя се и помоли да забравя, че се е обаждала. Добави, че го е сторила под влияние на скуката и прекалено голямо количество уиски. Изпълних желанието й и с никого не споделих за този разговор. Едва сега разкривам тайната.
— Виждали ли сте се след това?
— Разбира се — бяхме колеги. Но и двамата се преструвахме, че разговорът навръх Нова година не е бил проведен.
Невероятните му твърдения й подсказваха, че версията, която Кей е разказала на Джанет, е невярна, че е плод на въображението на блестящата прокурорка.
Възможно ли е умната светска дама да е била изпаднала в толкова дълбока заблуда? Възможно ли е да е била безнадеждно влюбена? Изглеждаше почти невероятно. Но Гейлън Чандлър вече знаеше нещо, което й причиняваше неописуема болка — че една жена може да се влюби до полуда в сивоокия вълшебник, особено ако прилича на върлинесто плашило, ако е претърпяла пълен провал на професионалното поприще и ако самотното й сърце е било запленено от обещанията, които е открила в блестящите сиви очи. Обещания за нежност и страст.
Но всичко е било илюзия, самозаблуда.
Дори и в този момент тя бе готова да се отдаде на самозаблудата.
„О, Лукас, какво искаш от мен?“ — изплака сърцето й.
— Много е важно да ми вярваш, Гейлън.
„От все сърце го желая!“ — помисли си тя. Може би й беше казал истината за отношенията си с Кей. Но за нищо на света не би повярвала, че този страстен мъж от години не е правил секс.
— Помисли още малко и едва тогава ми отговори — промълви той.
„Не ми трябва време за размисъл. Вярвам ти. Вярвам ти!“
— Добре — прошепна Гейлън и вдигна хартиения плик:
— Ще го отнеса в моята стая и ще…
— Ще вземеш горещ душ. Познах ли? А после ще си легнеш, за да наваксаш липсата на сън миналата нощ.
Не беше мигнала от три след полунощ, когато се бе обадил убиецът. След разговора с него Гейлън отново си легна, както Лукас настояваше, но не можа да заспи. Сетне цяла сутрин чете материалите по убийствата. Същевременно обмисляше какво да включи в едночасовия материал, който щеше да се излъчи в сряда вечер.
По обед заедно с Лукас разговаряха по телефона с Вивека, за да я осведомят за искането на Казанова за извънредно предаване. Тя възторжено прие идеята и веднага направи няколко предложения, повечето от които Лукас отхвърли. Сетне Гейлън отдели половин час за разресване на косите на куклите, след което грижливо опакова с тънка хартия малките красавици. С нетърпение бе очаквала следобедната разходка в Страната на чудесата, която завърши така катастрофално за нея.
— Уморена съм — промълви.
— Приятни сънища, Гейлън.
Тя кимна, прекоси мраморното фоайе и стъпи върху белия мокет — тази снежна пътека, която щеше да я отведе до илюзорната пролет, настъпила в спалнята, боядисана в пастелни тонове.
Пътешествието през студеното снежно поле й се видя безкрайно, защото й липсваха окуражителните погледи на куклите върху канапето и приказната атмосфера.
Беше почти стигнала до вратата, когато Лукас заговори:
— Гейлън!
Мъката, долавяща се в гласа му, я накара да се вцепени като ударена от гръм. Едва успя да се обърне и срещна погледа му, в който прочете жестоко страдание.
— Какво? — прошепна.
— Никога не съм бил влюбен.
Тя за малко не се поддаде на импулса да се втурне към него, сякаш беше кораб, който с голяма скорост се носи към айсберг.
Лукас Хънтър не помръдваше, ала погледът му издаваше, че спокойствието му е измамно.
Историците твърдят, че същото измамно спокойствие е обрекло на гибел „Титаник“. Ако океанът не е бил толкова спокоен, ако е имало вълни, капитанът може би е щял да види как те се разбиват в айсберга, щял е да съзре опасността, преди да е станало прекалено късно.
— Аз също — промълви тя, съзирайки опасността въпреки привидното му спокойствие. Обърна се и побягна, макар да знаеше, че вече е прекалено късно, за да се спаси. Мълвеше „аз също, аз също“, а сърцето й сякаш й пригласяше: „Досега! Докато ти се появи в живота ми!“.
Осемнайсета глава
„Не съм била влюбена. Досега. Докато ти се появи в живота ми.“ Думите бяха обсебили съзнанието й и отказваха да го напуснат. Дори докато стоеше под душа, й се струваше, че сърцето й ги повтаря.