Каза си, че трябва да се вразуми, да види нещата в истинската им светлина. Не можеше повече да се самозалъгва, че не е влюбена в Лукас. Но много други красиви и умни жени са били влюбени в него, тя няма да е нито първата, нито последната, затова е крайно време да се вземе в ръце. Трябва да остави чувствата си на заден план, защото има много по-важна задача — да помогне за залавянето на убиеца. Да, ще се вземе в ръце… стига да поспи един-два часа.
След горещия душ почувства още по-голяма умора. Жадуваше да се сгуши под пухената завивка, все едно е луковица на цвете, която спи под снега в очакване на пролетта.
„Каква ти луковица? — помисли си. — Луковиците са заоблени, а аз приличам на върлина!“ Спомни си лекциите по икономия и домакинство, които учеха момичетата как да се грижат за градината, за да преобразят обикновената къща в дом. Внезапно се досети, че луковиците на нарциса са издължени и някак недодялани и имат известна прилика с нея. Добре, ще се престори, че е луковица на нарцис… Толкова е уморена… вие й се свят… най-важното е да си легне и да се наспи.
Хартиеният плик беше по средата на леглото, където го беше захвърлила преди няколко минути. Тъкмо сега не й беше до него — когато си почине и си възвърне способността да разсъждава трезво…
Осъзна, че машинално е отворила плика, който допреди малко бе в силните, но нежни ръце на Лукас. Любопитството й надделя и тя извади покупките. Първото, което й направи впечатление, бяха ярките цветове и колко оскъдно е бельото, изработено от сатен и коприна. Лукас Хънтър се беше оправдал, че е направил избора според вкуса на убиеца, не според собствения си вкус. Сетне Гейлън забеляза, че всички покупки отговарят на нейния размер, на размера на грозното, но практично бельо, което си купуваше слабата и върлинеста жена, наподобяваща плашило. „Жалко за труда, който си е дал“ — помисли. Нима е забравил, че тя никога няма да облече това бельо, че й е необходимо само за да го опише на убиеца? И как е успял да прецени точните й размери въпреки прекалено широките й дрехи?
До този момент изобщо не беше подозирала, че съществува секси бельо за слаби жени като нея. Може би, ако беше разгледала артикулите на щанда за булчински облекла, щеше да намери и нощници, които да й прилягат и да са по неин вкус… и по вкуса на Лукас Хънтър.
„Не съм била влюбена. Докато ти се появи в живота ми.“
Телефонът на нощното й шкафче настойчиво зазвъня, сякаш крещеше. И защо не? Казанова не го беше грижа дали ще я изтръгне от сънищата й.
Тя се втренчи в лилавия апарат, като че внезапно се бе превърнал в чудовище, пое дъх и вдигна слушалката.
— Гейлън, ти ли си?
— Джулия!
— Точно така. Здравей.
— Здрасти… Не мога да повярвам… как си?
— Безпокоя се за теб. Преди малко гледах новините по ФОКС и разбрах, че в Ню Йорк вилнее убиец, който тероризира целия град и ти се обажда по телефона.
Изведнъж Гейлън се досети, че при първото позвъняване Лукас е грабнал слушалките. Канеше се да се настани удобно в леглото и дълго да разговаря с приятелката си, но се приближи до вратата и я отвори. Видя го да се отдалечава. Беше свалил слушалките, което й доказа колко деликатен човек е. Като чу шума зад себе си, той се извърна за миг, после продължи към стаята си.
Но през този миг Гейлън разбра истинските чувства на мъжа, от когото преди малко беше побягнала. Лукас беше щастлив заради нея, осъзнаваше какво означава за нея това обаждане. Стори й се, че съзира още нещо в ледените сиви очи — самота и копнеж, сякаш се бе надявал той да й достави толкова радост.
„Отново се самозалъгваш!“ — мислено се упрекна тя.
— Гейлън, чуваш ли ме? — неспокойно попита Джулия, разтревожена от продължителното й мълчание. — Нали не се сърдиш, че се обаждам? Миналата неделя гледах репортаж на Кей Си Ар и ми се стори, че носиш ръкавици, които съм ти подарила аз.
— Разбира се, че ги нося, и много се радвам, че ме потърси — каза Гейлън, докато затваряше вратата. — Наистина ли ме видя по телевизията? Мислех, че Лукас ти е телефонирал.
— Лукас ли? О, да, лейтенантът от нюйоркската полиция! Не, не се е обаждал. Наистина ли го помоли да ме потърси, Гейлън?
— Не съм го молила. Но той знае колко жадувах отново да бъдем заедно с теб. Тогава… наложи се внезапно да замина, Джулия. Нямах възможност дори да се сбогувам с теб.
— Зная.
— Знаеш ли? Откъде?
— Подробностите не са ми известни, но съм почти сигурна, че си го сторила заради Марк.