— Точно така. Как разбра?
— Той непрекъснато идваше у нас да те търси.
— Заплашваше ли те?
— Ах, сега разбирам цялата истина. Изнудвал те е чрез нас с Уини!
— Да. Заяви, че ако дори веднъж се свържа с теб… Отначало отказах да се примиря. Измислих много начини да ти предам съобщение, после ме достраша. Казах си, че рискът е прекалено голям и че постъпката ми ще бъде егоистична. Не исках Уини да пострада само заради моето спокойствие.
— Зная, Гейлън. Аз също мислех за нея и не посмях да се обадя на шерифа дори от уличен автомат. Мразех се заради нерешителността си, но не се обадих.
— Но защо е трябвало да му телефонираш?
— Страхувах се, че си мъртва, че Марк те е убил. Казвах си, че няма да идва да те търси у дома, ако е отнел живота ти, макар че всеки убиец би постъпил точно така.
— И през ум не ми е минавало, че ще се тревожиш за мен!
— Знаех, че си добре…
— Бях жива — прекъсна я Гейлън, — но не бях добре.
— Ще ми разкажеш ли какво се случи с Марк?
— Да — промълви Гейлън, — ала първо ми разкажи за нашата скъпа Уини.
Разговаряха часове наред.
Когато най-сетне се сбогуваха с обещанието отново да се чуят в скоро време, Гейлън отиде да потърси Лукас. Копнееше да му каже: „Вярвам ти безрезервно. Изглежда, си ме опознал за това кратко време. Наистина жадувах да поговоря с Джулия, а и тя изпитваше необходимостта да говори с мен.“
Оказа се, че Уини, за която лекарите предричаха, че ще умре веднага след раждането си, е доживяла до седемгодишна възраст. Починала преди шест години, броени дни преди Джулия да навърши двайсет и една. Гейлън попита приятелката си с какво се е занимавала след смъртта на сестричката си. Джулия обясни, че нощем и през почивните дни приемала обажданията на пациентите на известен лекар. Поради естеството на работата си почти не излизала от къщи. След смъртта на Уини не общувала с никого и била много самотна.
Гейлън тръгна към помещението, където беше „командният пункт“, с намерението да разкаже на Лукас още подробности за двете сестри и да сподели с него плановете си. Ще му съобщи, че възнамерява да се върне в родния си град и да се срещне с Джулия, дори с майка си.
Смяташе, че той ще одобри „емоционалното“ й пътуване.
„Вече ти вярвам, Лукас“ — повтори наум, отвори вратата на командния център и промърмори:
— Здравей. Май отдавна не сме се виждали.
Той се обърна и се изправи:
— Здравей.
Изглеждаше уморен и много самотен. Сам със смъртта.
— С Джулия разговаряхме цяла вечност.
— Мисля, че камък ти е паднал от сърцето.
— Имаш право — отвърна Гейлън и помисли, че той наистина държи на нея. С основание е почувствала, че може да му се довери. В съзнанието й отново зазвуча познатият рефрен, този път с акомпанимент — от далеч прозвуча мелодичната камбанка на белия часовник.
Гейлън се зарече, че ще преодолее самозаблудата. Разбира се, че ще стъпи здраво на земята, но по-късно, когато тази абсурдна история приключи. След като Лукас завинаги напусне живота й. Засега, ако съумее да си поеме дъх, ще му разкаже за разговора си с Джулия.
Той я изпревари:
— Осъзнах, че трябва да знаеш нещо… много важно.
— Нима? — промълви тя и сърцето й се сви в очакване на изповедта, която не й се искаше да чуе. Страхуваше се, че Лукас ще каже: „С Кей наистина бяхме любовници. Вярно е, че й казах двете вълшебни думи… това е част от стратегията ми. Онова, което сторих, е непростимо. Чувствам се като мръсник и подлец.“
— Ще дойдеш ли с мен във всекидневната?
Гейлън безмълвно кимна. Вече бе почти сигурна, че най-лошите й предчувствия ще се сбъднат. Най-сетне ще научи истината.
„Признавам, че и четирите жертви на Казанова бяха мои любовници, Гейлън. Страхувах се да го призная, не бях сигурен, че ще ме разбереш. Твоят провинциален наивитет и…“
Тя се сепна — това бяха думи на убиеца, не на Лукас.
Нещо се беше променило в просторната дневна, напомняща безкрайно заснежено поле. На стъклената масичка в средата на помещението се беше появила фотография в рамка.
Гейлън се питаше дали е на Кей. Или пък е снимка на местопрестъплението, която лейтенантът е решил да й покаже, за да я убеди да продължи да му помага въпреки лъжите му.
Тя знаеше, че не е необходимо Лукас да прибягва до подобни средства. Вече беше запленил сърцето й. „Ще ти помогна да го заловиш, Лукас. Защо не?“