Седна на канапето, без да погледне фотографията.
— Снимката е направена на днешния ден преди двайсет и седем години — започна той.
„На днешния ден — мислено повтори тя и взе фотографията в ръце, за да я разгледа. — Наистина е бил ден като днешния — зимна приказка.“
Противно на очакванията й на снимката бяха изобразени четири деца — три усмихнати момичета и момче със сериозно изражение. Момичетата бяха на такава възраст, че скоро щяха да станат девойки, но още приличаха на хлапета с розови страни, които се гордеят с построените от тях снежни замъци.
Момчето беше по-малко от тях. Гейлън позна в него Лукас и набързо изчисли, че щом фотографията е направена преди двайсет и седем години, тогава той е бил деветгодишен.
Личицето му беше красиво и… много тъжно. Той се взираше в обектива, без да се усмихва, беше мъртвешки блед.
Изглеждаше едновременно шокиран и проницателен, сломен и смел, обзет от отчаяние.
— Това си ти — каза Гейлън.
— Да. А това е Мариан. — Лукас посочи най-високото момиче, което още тогава е приличало на Грейс Кели. До Мариан стоеше друга руса девойка с изящни черти, изглеждаше изнежена и болнава. — Ето я и Полин.
Гейлън се запита кое би могло да бъде третото момиче. Лицето му беше покрито с лунички, цялото му същество излъчваше щастие. Лукас предугади въпроса й и обясни:
— А това е Джени. — В гласа му прозвучаха нотки на неописуема нежност. — Джени — повтори.
Гейлън прошепна в отговор:
— Твоята сестра.
— Наистина бяхме като брат и сестра, но нямахме кръвна връзка. Когато я видях за първи път, беше шестгодишна, а аз бях на три… Сигурно не знаеш, че Хелена Синклер е моя майка.
— Хелена Синклер! — възкликна Гейлън и млъкна, толкова беше изумена. Прав бе Пол, като твърдеше, че е неспособна да възприема прекалено много информация наведнъж. Хелена Синклер беше прочута британска театрална актриса, все още ослепително красива и запленяваща не само зрителите, но и много по-младите си партньори на сцената.
— Точно така — тъжно се усмихна той. — Баща ми е граф, който беше женен и много по-възрастен от нея. След години разбрах, че бил прочут с любовните си афери, но този път любовницата му забременяла.
— Нарочно ли?
— Не. От първия си съпруг Хелена беше получила купища пари и титлата, която й беше необходима. Единственото й желание бе необезпокоявана да се посвети на кариерата си.
— Необезпокоявана — повтори Гейлън, докато трескаво размишляваше. Направила й беше впечатление студенината, с която Лукас говореше за майка си. — Искаш да кажеш — без дете, което да тежи като камък на шията й.
— Да. Но графът не й разрешил да направи аборт. Разбира се, не възнамерявал да признае незаконороденото дете, тъй като имал двама синове. Вярвал в правото ми да се появя на бял свят и твърдял, че няма власт да ми попречи. Хелена подходила философски към проблема и решила да извлече максимална полза. Споразумяла се с графа да поеме всички разноски по отглеждането и обучението на детето. Уговорила то да носи фамилното име на бащата, макар и без право да наследи титлата, както и да му бъде преведена солидна сума в попечителски фонд до навършване на пълнолетие. Поискала нещо и за себе си. Помолила графа да използва влиянието си и да й помогне да получи главната роля в пиеса, която щяла да бъде поставяна в лондонския Уест Енд. Била убедена, че е талантлива актриса, но й трябва малко помощ.
— Бременността й е дошла тъкмо навреме — отбеляза Гейлън.
— И да, и не. Графът починал от инфаркт четири месеца преди да се родя. За щастие въпросът с попечителския фонд вече бил уреден, но графът още не бил разговарял с приятелите си от Уест Енд.
— О! — разочаровано възкликна Гейлън. Очакваше да чуе, че след време графът е приел Лукас за свой син и когато Хелена изцяло се е отдала на кариерата си, баща и син са заживели щастливо. — Откъде знаеш за разговорите, проведени, преди да се родиш?
— Хелена ми разказа всичко — от игла до конец.
— И това, че е смятала да прави аборт ли? — възкликна Гейлън и си помисли: „Нима ти е разказала, че е искала да се отърве от теб като от излишно бреме?“.
— Разбира се. Не че е имала нещо против мен, просто детето е било пречка за нея. Вече съм на трийсет и шест, но никога не съм бил близък със собствената си майка.
— На колко години беше, когато тя сподели това с теб?
— След седмица щях да навърша осемнайсет. И да наследя огромното богатство, което Хелена твърдеше, че ми принадлежи.