Беше сигурен, че ще умре, от все сърце желаеше смъртта, внушаваше си, че я заслужава. Знаеше, че не бива да позволява на непознатите чувства да го завладеят.
За пръв път ги изпита посред нощ. След няколко безкрайни секунди го напуснаха, ала следващата нощ отново го обсебиха, придружени от неописуема болка. Този път не изчезнаха почти мигновено, а оставиха следите си и го промениха завинаги.
Денем злото се оттегляше, но сянката му оставаше.
Лукас я чувстваше дори през прекрасния зимен ден, когато съпроводи Джени до „парка“ — обширната ливада между разкошните къщи, където децата от Чатсуърт играеха. Тя настояваше „брат й“ да я придружи, но не за да й превежда, а защото искаше да е с него, с Мариан и Полин, да споделят радостта си от прекрасния ден.
Момичетата му предложиха да им помогне да направят замък от сняг, но той отказа да участва в играта. Наблюдаваше ги отстрани, беше нащрек. Чувстваше се като чужденец във вълшебната страна, където царуваха смехът и възторгът. Гледаше ги от далеч, страхуваше се, че ще се случи нещо ужасно, но не знаеше какво.
Прекалено късно осъзна, че Сатаната, скрил лицето си зад маска, стои пред него и му подвиква да се усмихне.
Фотоапаратът беше на Полин. Мариан предложи да се снимат и Брандън се зае със задачата.
Брандън Крисчънсън беше на шестнайсет. Произхождаше от толкова знатна фамилия, че според членовете й моралните норми, отнасящи се за простосмъртните, не ги засягаха. С приятелите си подхвана любимата си зимна игра — представяха си, че паркът е езическо селище, а те са завоеватели на ски.
И досега се бяха пързаляли безразсъдно, нарушавайки покоя на прекрасния зимен ден, но изведнъж се превърнаха в банда жестоки нашественици. Слаломираха между снежните човеци и ги обезглавяваха с щеките си, без да обръщат внимание на сълзите на малките скулптори. Спуснаха се с бясна скорост към снежния замък, охраняван само от едно деветгодишно момченце.
Лукас храбро се опълчи срещу нападателите. Изправи се пред замъка и се опита да отбие ударите с щеки, чиито шипове се забиваха в плътта му.
Мариан, Полин и сестрата на Брандън, връстничка на Джени, се присъединиха към нападателите. Във въздуха отекваха смеховете им и ударите на щеките по стените на снежния замък.
Внезапно настъпи тишина. Всички впериха погледи в Дженифър Кинкейд, която се изправи срещу Брандън и му „заговори“ на своя език. Жестовете й бяха грациозни, но изразяваха гняв.
Навярно тирадата й щеше да продължи безкрайно, ако не се бе намесила майката на Брандън. Съдбата на жените от клана Крисчънсън бе да изкупват прегрешенията на арогантните си съпрузи и синове.
Патриша Крисчънсън покани и нападателите, и жертвите на нападението в дома си, за да ги почерпи с горещ шоколад и сладкиши.
Джени прие само за да успокои сестрата на Брандън, нейна приятелка, която се срамуваше от постъпката му и се боеше да не би Мариан и Полин да й се разсърдят… и да не й простят до края на живота й. Само по тази причина трите момичета приеха поканата на Патриша Крисчънсън, не заради извинението на Брандън. Преди да се отдалечи от руините на снежния замък, той закачливо разроши косата на Лукас и го похвали за смелостта му:
— Истински боец си, хлапе! Браво!
Дали докосването му накара деветгодишното момче да побегне? Дали Лукас почувства ноктите на Сатаната да пронизват душата му?
Не. Злото у Брандън още не бе излязло наяве… но може би вече е показвало чудовищното си лице.
Този въпрос не даваше покой на Лукас. Постоянно се питаше дали от страх не е прогонил злото в най-важния момент.
Ако бе усетил присъствието му, ако го беше допуснал, нямаше да се отдели от Джени. Щеше да бди над нея, докато се приберат в „Белмийд“ и се окажат в безопасност.
Но Лукас се върна вкъщи без „сестричката си“. А когато злото го завладя по-силно от всякога, той с усилие се изтръгна от вцепенението си и изтича в кабинета на Лорънс.
Но не изкрещя на човека, чийто слух беше нормален като неговия, а му заговори с жестове: „Джени се нуждае от помощта ни. Побързай!“.
Лорънс не се усъмни в думите му. Нито тогава, нито по-късно.
Тогава бе важно само какво ще се случи с Джени.
А по-късно животът загуби смисъл за него.
Сред падащия мрак мъжът и момчето тичешком прекосиха заснеженото „бойно“ поле и влязоха в дома на семейство Крисчънсън, където импровизираното празненство беше в разгара си. Мариан и Полин се мъчеха да успокоят сестрата на Брандън, който заедно с приятелите си вандали гледаше телевизия.