— Бях на седемнайсет, когато най-неочаквано получих писмо от Полин. В плика беше сложила и снимката, направена от Брандън през онзи фатален ден. Съобщаваше ми, че след по-малко от осемнайсет месеца ще се гледа делото за предсрочното му освобождаване. Възнамерявах да се запиша в колеж, а по-късно да завърша и право. Като прочетох писмото, разбрах защо подсъзнателно съм се насочил към професията на юриста. По време на това дело за пръв път разкрих какво съм почувствал през дните, предшестващи смъртта на Джени. Нямах такива намерения, присъствах в съдебната зала само за да изразя категоричното си убеждение, че Брандън не трябва да бъде освобождаван.
Ала всички останали бяха на противоположното мнение. Бил образцов затворник, вече беше завършил задочно колеж и работеше върху докторската си дисертация.
— Ти също си бил образцов студент, като се изключи фактът, че от време на време си злоупотребявал с алкохол и наркотици.
— Грешиш — промърмори той. Не му се искаше да признае, че през онези далечни години бе олицетворение на човек, стремящ се към самоунищожение, че се самонаказваше най-сурово. — Незнайно защо съдебните заседатели ми повярваха. Навярно ги омагьосах с аристократичния си английски акцент, който тогава бе силно изразен.
„А може би са ти повярвали заради искреността ти. Сигурно са били завладени от прочувствения ти разказ за пърхащите ръце на Джени и дяволитите пламъчета в очите й.“
— Отказали са да го освободят предсрочно, така ли?
— Да. Следващото дело бе насрочено за другата година… — Лукас замълча и се замисли. Реши да не споменава коварния план на Вивека, намислила да го прелъсти или да го упои, за да попречи на явяването му в съда. До залавянето на Казанова Гейлън и Вивека трябваше да работят в екип. Спомни си гневната реакция на Гейлън, когато бе разбрала за желанието на Хелена да направи аборт, и си каза, че е по-добре да премълчи за предателството на Вивека. — През следващата година се случи нещо, което определи не само съдбата на Брандън, но и моята съдба. Случи се така, че помогнах на детективите от местната полиция да заловят опасен убиец.
— Почувствал си присъствието му, както… преди.
— Точно така. Шефът на отдел „Убийства“ даде показания пред комисията за предсрочно освобождаване на затворници, че наистина притежавам тази способност.
Гейлън разбра накъде бие — през следващите години други полицаи са свидетелствали в съда, поради което Брандън Крисчънсън оставал зад решетките.
— Излежал е цялата присъда — промълви тя и добави наум: „Ти си бил причината да не го пуснат предсрочно.“
— Да.
Изведнъж тя се досети, че Джени е била убита преди двайсет и седем години, Брандън е бил осъден на двайсет и две години затвор, което означаваше, че отдавна е на свобода.
— Знаеш ли с какво се занимава в момента?
— След излизането си от затвора се е превърнал в примерен гражданин. Живее в Гринидж, но по няколко месеца в годината прекарва в Испания.
— Наистина ли живее в Кънектикът? Толкова близо до Ню Йорк! — възкликна тя.
— Не се безпокой. Когато пребивава в Гринидж, той живее като отшелник в имението си и се отдава на любимото си занимание — писането на книги с религиозна тематика, които неизменно стават бестселъри.
— О, не! — ужасено прошепна Гейлън. — Брандън е авторът на „Разговори с Бог“! — Брандън Крисчънсън, убиецът на Джени, бе анонимният писател, който вместо псевдоним бе избрал върху книгите му да бъде гравиран златен кръст. — Потресена съм до дъното на душата си! Той ли е… — Погледна го обнадеждена: — Той ли е Казанова?
— За съжаление не — процеди Лукас. Леденият му поглед подсказваше какво би сторил с психопата.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно съм сигурен. От средата на декември се забавлява в Испания, а откакто Розалин получи първото писмо от Казанова, полицията го държи под око.
— Възможно е да се е изплъзнал — настояваше Гейлън. Изпита страстно желание да види престъпника зад решетките с доживотна присъда.
— Възможно е, но не се е случило. Има и още нещо. Усещам, когато злият му дух се вселява в мен. Той не е Казанова, Гейлън. Друг избива невинни жертви.
„Друг! — каза си тя. — Друго изчадие, не това, което е отнело живота на Джени и е причинило страдания на хората, които са я обичали.“
— С Лорънс още ли сте близки?
— Мисля, че ни свързваше само обичта ни към Джени.