— Споразумяхме се и какво да носиш, когато си в леглото и очакваш обаждането ми.
— Още не съм си легнала.
— Така ли? Успокой се — тази вечер няма да убия никого. Тъкмо по-лесно ще преглътнеш промяната на плана.
— Каква промяна?
— Предаване няма да има.
— Нима? Мога ли да попитам за причината?
— Надявах се да проявиш любопитство. Реших, че е необходимо малко повече напрежение. Гледала ли си „Челюсти“?
— Не.
— Много си загубила, филмът е истински шедьовър, Гейлън. Най-странното е, че съдбата е помогнала на гениалния Спилбърг. При започване на снимките механичната акула още не била завършена. Но даровитият режисьор не се изплашил от лошия късмет и създал незабравими сцени. Той не разполагал с кръвожадната акула, разкъсваща човешки тела, но създал много по-ужасяващи кадри, подсказващи присъствието й. Представи си мъж и жена, които в паника плуват към брега на фона на зловеща музика. Внезапно изчезваш под водата, която се обагря с кръв. И всичко това се случва посред бял ден, когато няма вятър и повърхността на океана е гладка като огледало. Зрителят буквално се изправя на нокти. Ето какво е да създаваш напрежение, Гейлън, ето какво ще направим двамата с теб. Ще дебна под повърхността, докато цял Ню Йорк трепери от мен, а ти ще се преструваш на недостъпна пред лейтенанта. Разрешавам ти да го доведеш до лудост — най-приятното в секса е напрежението, очакването. Но не му позволявай да те докосне! Ще ми се нашата продукция да надмине всички шедьоври.
Гейлън стискаше слушалката с такава сила, че пръстите й бяха побелели:
— Нашата продукция ли?
— Ха! Какво долавям в гласа ти? Нима вече си възбудена? Или ми се сърдиш? Повечето жени биха дали живота си — в буквалния смисъл, разбира се — да бъдат затворени в една килия с Лукас Хънтър! Тъкмо това ще се случи, скъпа. От този момент вие сте затворници! Ще бъда милосърден — не забранявам доставянето на храна, но нямате право да приемате посетители. Ако някой от двама ви наруши забраната, голямата бяла акула ще вземе нова жертва. Ще бъдете като младоженци, които нямат право да консумират брака си… докато не им разреша. Тогава по телефона ще режисирам цялото представление. Лукас ще бъде мой заместник… Ще те докосва, ще опознава тялото ти, ще те обладае.
— Това е… — Тя се задави от гняв.
— Какво, ангел мой? Извратено, гениално или невъзможно, така ли? Може би се страхуваш, че лейтенантът няма да може да изпълни „задълженията“ си или че няма да те пожелае? Колко си наивна, миличка! Разбира се, при други обстоятелства едва ли щеше да те погледне, ала сега няма избор. С всеки изминал ден на полово въздържание страстта му към теб ще се разпалва. Особено ако кръжиш около него в бельото от „Офелия“. Убеден съм, че си в състояние да възбудиш интереса на лейтенанта. Направи всичко възможно да те пожелае! Ако не се подчините на нарежданията ми, ще последва нова кървава баня. Измъчвай го, Гейлън! Подлуди го! Но не му позволявай да те докосне, преди да разреша! Е, това е всичко. Връщам се в дълбините на океана. Ще изплувам отново на повърхността, когато зажаднея за кръв. Или за секс.
Двайсета глава
В понеделник през нощта над Манхатън се разрази снежна буря. Ала в разкошния апартамент на двайсет и втория етаж бурята завилня още предишния ден — в мига, в който Казанова затвори телефона.
— Легни си и гледай да заспиш — нареди Лукас. В гласа му прозвучаха ледени нотки, досущ полъх на студен вятър, предвещаващ ураган.
Обърна се и излезе от стаята й, но за миг Гейлън зърна суровото му лице. Той запазваше учудващо спокойствие, макар че невидим часовник отброяваше всяка скъпоценна минута от живота на поредната жертва.
Предстоеше му жестока битка с безумеца, срещу когото щеше да се изправи сам. Не изрече нито дума, но Гейлън разбра безмълвното му послание. От нея се искаше само да не му пречи.
Тя се подчини, но не можа да устои на желанието да бъде близо до него. Често, застанала в коридора пред „командния център“, тя се вслушваше в звуците, идващи иззад вратата.
Дълго не се чуваше нито звук. Представяше си как Лукас седи неподвижно, погълнат от мислите си. После долавяше потракването на клавиши — той търсеше следите на престъпника чрез глобалната мрежа по целия свят. Понякога чуваше гласа му. Не различаваше думите, но по тона разбираше, че дава нареждания на подчинените си или разговаря с близките на убитите жени.
Белите телефони звъняха непрекъснато и по всяко време на денонощието. От време на време се разнасяше мелодично иззвъняване, сигнализиращо, че някой чака пред стоманената врата на сградата. Системата за сигурност беше съвършена — Лукас виждаше на монитор кой е посетителят и отключваше вратата чрез специален електронен код.