Той се поусмихна, а сърцето на Гейлън лудо затуптя — изглеждаше толкова сексапилен. Изражението му беше толкова странно, че й се прииска да извърне очи, но погледът му я привличаше като магнит.
— Имаш ли да ми кажеш още нещо, Лукас?
Той нежно докосна страната й, а топлината, излъчваща се от тялото му, я накара да се олюлее:
— И ти ми липсваше… повече от куклите.
— Наистина ли?
— Да. — Лукас повдигна кичура коса, паднал на челото й — пламъкът на плътта му се сля с пламъците на огненочервените й къдрици. — Прекалено много.
— Прекалено много ли? — повтори тя и си помисли: „Все едно да пиеш прекалено много алкохол, така ли? Напиваш се, за да избягаш от действителността и да се отдадеш на мечтите си. Избягай с мен, Лукас, мечтай с мен!“.
— Да, прекалено много.
Навярно още в древността мъжете са правили подобни признания на представителките на противоположния пол. В думите му имаше нещо първично, страстно и брутално. Внезапно отдръпна ръката си и върна Гейлън към действителността. — Предлагам да си поръчаме вечеря от най-изискания френски ресторант.
Отново се беше превърнал в изтънчен джентълмен и съвършен домакин, загрижен за гостенката си.
Гейлън не беше хапнала нито залък, но не изпитваше глад. Жадуваше за друго и страстното желание й вдъхна неподозирана смелост.
Привлече дланите му обратно върху лицето си и отново почувства топлината му. Почувства завръщането на мечтата.
— Кажи ми какво желаеш — прошепна Лукас и прокара пръст по тръпнещите й устни.
— Теб! — промълви Гейлън. — Само теб!
Думите й още повече разпалиха страстта му.
Устните им се сляха. Отначало я целуваше нежно, сетне забрави предпазливостта.
Гейлън страстно му отвръщаше, искаше й се този миг да продължи вечно. Душата й пееше от радост, най-сетне дългоочакваната пролет в живота й бе дошла. Целувките вече не й бяха достатъчни, искаше още…
Лукас долови безпокойството й още преди тя да се отдръпне. Впери поглед в блесналите й щастливи очи и видя не само тревога, но и страх. Взе в дланите си лицето й, сякаш държеше скъпоценен предмет, и промълви:
— Гейлън, какво има?
— Ами…
— Няма да направим нищо против волята ти. Абсолютно нищо. Обещавам да спра, когато пожелаеш. Когато пожелаеш. — Докосна изящните й устни, които допреди миг бе целувал с такава страст, и добави: — Ако искаш, цяла нощ само ще се целуваме.
Гейлън свъси вежди. Цялото й същество жадуваше за нещо повече.
— Само ще се целуваме ли?
— Разбира се — засмя се Лукас. Гласът му бе дрезгав от вълнение.
Тя поклати глава и огненочервените й къдрици като че затанцуваха:
— Не се тревожа заради… това.
— А за какво?
Искаше й се да възкликне: „Единственото ми желание е да прекарам тази нощ с теб, да осъществя неосъществимата си мечта!“. Ала само промълви:
— Нали не трябва…
— Не трябва да го правим, защото ни го е забранил някакъв психопат! Това засяга само двама ни, Гейлън. Съгласна ли си?
— Да…
— Повтарям, че ще се подчиня, ако ме помолиш да спра. Каквото и да ми струва.
— Няма — прошепна Гейлън, а мислено продължи: „Никога няма да те спра!“.
Остана вярна на обещанието си. Лукас я грабна в прегръдките си и я положи на леглото в спалнята й, в което допреди малко бе треперила от студ.
Тя сякаш разцъфна под ласките му, страстните му целувки и нежните му думи накараха кръвта й да закипи както никога. Лукас я любеше така, сякаш досега не бе имал по съблазнителна жена, сякаш не забелязваше колко малки са гърдите й, не е прекалено слаба, с почти момчешко телосложение. Обсипваше с целувки не само жадните й устни, а и вирнатото й носле, и големите сини очи. Непрестанно шепнеше името й:
— Гейлън… Гейлън… Гейлън…
Накрая я облада, направи я своя, изпълни съкровеното й желание да му принадлежи. Толкова отчаяно я беше търсил — сега най-сетне беше негова. Само негова.
А Гейлън изпита усещането, че най-сетне е намерила своя дом.
Заедно с Лукас.
Още лежаха в лилавия мрак, притиснати един към друг, когато тя усети как ужасяващата тъма започва да се прокрадва в него. За секунда влюбеният мъж бе заменен от ловец, който е зърнал плячката си. Остана неподвижен, вслушвайки се в гръм, който само той чуваше.
— Не, няма да се обади тъкмо сега! — умоляващо прошепна Гейлън… и телефонът иззвъня.
Лукас скочи от леглото със същата грация, с която преди малко я беше любил. Но тогава не бе изпитала болка, а сега почувства раздиращо страдание и празнота.