„И през ум не ми е минавало — каза си Гейлън. — Не мога да си представя, че Уоли е жесток убиец!“
Насочи вниманието си към втората папка. Тук се съдържаха сведения за Пол. За човека с двойствена природа, който преди време беше работил като фотограф към нюйоркската полиция („Дали защото е изпитвал влечение към жестоките сцени?“ — запита се тя) и който беше признал, че познава Кей. Очевидно с нея бяха повече от обикновени познати, тъй като към досието бе приложена снимка на голата Кей, направена от него. Имаше и още една фотография — на Моника, също по евино одеяние.
Моника! Значи Пол е познавал и нея! Дали е имал сексуални връзки и с двете? Или само е мечтал да му бъдат любовници, а те са го отблъснали? Може би, докато Кей и Моника са позирали пред обектива му, са споделили за чувствата си към Лукас и това е предизвикала болезнената му ревност.
В нощта на освобождаването на малките заложнички в болницата Пол я бе оставил на студа пред полицейския микробус с обяснението, че отива да ощастливи една жена. Ами ако тази забележка е била проява на черен хумор? Ако е говорел за Брин?
Внезапно Гейлън си спомни предупреждението на колегата си, което се беше оказало пророческо: „Лукас Хънтър е готов на всичко, за да залови убиеца. Той е безскрупулен.“
Но дали наистина е толкова безскрупулен, че да отнеме девствеността на една жена само за да предизвика престъпника? Разбира се, че да!
И все пак съвпадението по време й се струваше почти невероятно. Може би Лукас бе пропуснал да й каже, че не само долавя присъствието на убиеца, но умее и да му „изпраща съобщения“.
Може би, но едва ли му се е наложило да използва способностите си. От самото начало е знаел, че в тази игра участват само те двамата с Казанова. И двамата са знаели, че когато убиецът предупреди Лукас да не докосва Гейлън, той ще направи точно обратното.
Ако тя умееше да лъже (или ако имаше някакъв опит в интимните отношения), при поредното обаждане на Казанова лейтенант Хънтър щеше да я накара да се престори, не вече е правила любов с него, че дори в този момент са в леглото.
Ала Гейлън Чандлър не можеше да се преструва и нямаше сексуален опит.
Ето защо, след като беше изпълнил първите две точки от плана си, Лукас Хънтър бе пристъпил към третата. За човека с инстинкт на ловец и на самец едва ли е било трудно да пожертва една девственица. Беше извършил жертвоприношението като в прастари времена, изтръгвайки все още биещото сърце на непорочната девойка.
Лукас беше осъществил плана си напълно и в него повече нямаше място за Гейлън. Време беше да напусне жилището и живота му.
Така и ще направи… и то скоро.
Излезе от „командния център“, без да прочете сведенията, съдържащи се в другите папки. Скоро новината за залавянето на Казанова щеше да се превърне във водеща за всички медии, тогава ще разбере кой всъщност е той.
Но преди да се върне в стаята си, където я очакваше приказното легло с розов балдахин, трябваше да надникне в спалнята на Лукас. Очакваше да види актови фотографии на Кей, Моника и Марша, заснети от Пол, но остана излъгана.
За разлика от нейната стая, която бе като пролетна градина, спалнята на Лукас беше обзаведена само в бяло и напомняше на пустош, покрита с вечен сняг.
Изведнъж Гейлън осъзна, че помещението е като огледало за характера на човека, който прекарваше нощите си тук.
Лукас Хънтър беше самотник, непристъпен и студен като глетчер.
Беше ледът… и бурята.
Двайсет и първа глава
Тя не бързаше да напусне апартамента, сякаш си бе определила някакъв срок, в който да храни надежда.
Нещо й подсказваше, че Лукас ще й телефонира. Ще й каже, че с Казанова е свършено, но връзката им не е приключила.
Накрая ще прошепне: „Скоро ще си бъда у дома, Гейлън. При теб!“.
Краката й тежаха като олово, усещаше сърцето си като камък в гърдите, но въпреки това не й отне много време да опакова вещите си. Прехвърли шивашките материали в голям хартиен плик от „Блумингдейл“, а двете ютии прибра в куфара при дрехите си.
Накрая напъха във вътрешните джобове на палтото си всичко, което една жена би сложила в дамската си чанта — пари, кредитни карти, чековата си книжка и картата си за самоличност.
Ето че вече си беше стегнала багажа, което я приближаваше до мига, когато ще напусне апартамента. Остави във фоайето куфара и хартиения плик, преметна върху тях палтото си и си каза, че й предстои още малко работа.