Знаеше, че още е рано да се любят. Стигаше й да бъде близо до най-скъпия мъж в живота си, да усеща топлината на тялото му… Реши, че ще е по-добре предварително да узнае кои са най-чувствителните места под бинтовете, които той не бива да докосва.
В банята имаше огледало над умивалника. Сребристият му блясък й напомни за очите на Лукас — обичаше да се оглежда в тях, защото само тогава се чувстваше красива и желана.
Първо погледна там, където още усещаше пареща болка при вдишване и издишване. Плътта й беше жълто мораво синя, но това бе естествено. На мястото, където бяха вкарали тръбата в трахеята й, имаше малък белег. Разрезът на гърдите й, който хирурзите бяха направили, за да спрат вътрешния кръвоизлив, бе почти невидим — линия във формата на полумесец, опасваща ребрата й.
Тя се успокои — имаше голяма синина и два белега, които след време щяха да изчезнат напълно.
Но къде са раните, за които бе говорила Даяна Стърлинг, а Лукас беше видял, когато й се беше притекъл на помощ? Спомни си как тогава беше почувствала само топлина, но не и болка.
Никаква болка.
Внезапно нетърпима болка я прониза като мълния, защото зърна какво се крие под снежнобелите превръзки.
Не белези от изгаряния, а грозни, дълбоки рани, причинени от ръката на обезумелия от гняв психопат, жадуващ за отмъщение. Ударите с нож бяха нанесени безразборно с единствената цел да осакатяват, да обезобразяват и да унищожават. От гърдите й се изтръгна вик на отчаяние.
Двайсет и шеста глава
— Здравей.
— Здравей — промълви Лукас. Беше десет сутринта. Звънът на камбанката на белия часовник и на лилавия телефон се сляха в радостен дует. Лукас тъкмо беше изключил прахосмукачката и със задоволство отбеляза, че се е справил много добре. Окървавеният мокет, върху който беше лежал неговият снежен ангел, беше подменен с нов, след половин час от магазина за цветя щяха да донесат прекрасен букет. Предишната вечер с Гейлън се бяха уговорили да я вземе от болницата точно в дванайсет. Решиха дотогава да не разговарят, да пропуснат обичайния сутрешен разговор по телефона, за да усетят по-пълноценно радостта от това — отново да са заедно.
Но ето че Гейлън бе нарушила споразумението — сигурно бързаше да се прибере.
— Да дойда ли да те взема? — попита той.
— Не съм в болницата. Обаждам ти се от друго място.
Лукас Хънтър не знаеше още дали способността му да долавя присъствието на злото е изчезнала след смъртта на Брандън. Ала цялото му същество се скова от усещане, което бе много по-зловещо от предчувствието за надвиснала опасност. Той получи неоспоримо доказателство, че още притежава умението да почувства смъртта.
Смъртта на една мечта.
— Къде си, Гейлън?
— Пътувам по обиколни пътища към Канзас.
— Гейлън…
— Девети май.
— Моля?
— Ако си съгласен, ще се оженим на девети май. Неделя е и съвпада с Деня на майката. Реших, че ще е добре с теб да започнем съвместния си живот на същата дата, на която напуснах родния си град. Налага се да изчакаме дотогава, Лукас, повярвай ми. Дай ми малко време. От все сърце желая да ушия не само моята булчинска рокля, но и роклята на Джулия. Трябва да се срещна и с майка си, да я поканя на сватбата, както ти предложи, дори да ушия дреха и за нея. Междувременно ще обмисля и списъка на гостите. Лорънс непременно ще присъства на церемонията, също и Джон, Полин и…
— Гейлън! — прекъсна я Лукас, но тя се престори, че не го е чула, и продължи:
— Мечтая церемонията да се състои на терасата до фонтана. Съгласен ли си? Ето още една причина да изчакаме до май — цветята. Разговарях по телефона с много любезен човек, който има парник в Бронксвил, и поръчах лалета, зюмбюли и лилави, розови и бели минзухари. Доскоро дори не подозирах, че има розови и бели минзухари!
„Разбира се, че има — каза си Лукас. — Можеш да им се порадваш още днес. Булчинският ти букет ще бъде от пролетни цветя. Ще се оженим още днес. Още днес!“
— Кога ще ги посадиш?
— След месец, като се върна. Собственикът на оранжерията ме посъветва да ги засадя едва когато времето се затопли и няма опасност да измръзнат и да повехнат.
Искаше му се да извика: „Единствена моя, не се ли страхуваш, че нашата любов ще измръзне и ще повехне?“.
— Гейлън, чуваш ли ме? Какво ти е?