Катлийн Удиуиз
Пламъкът и цветето
ГЛАВА ПЪРВА
23 юни 1799
Може другаде времето да лети като вятъра, но тук, в равнинна Англия, то сякаш се мъкнеше, влачеше се уморено през обраслата с мъхове блатиста земя.
В знойната лятна жега въздухът беше неподвижен. Над улицата висеше облак прах, диря, оставена от миналата преди време бърза пощенска кола. В полската мараня сред няколко изсъхнали тисови дървета се гушеше схлупена селска къщурка. Прозорците бяха отворени, пътната врата открехната. Къщата сякаш се взираше учудена в безцветния пейзаж наоколо си. Плевнята до нея щеше сякаш всеки миг да рухне. Изградена от грубо издялани греди, тя не беше поправяна от години. В нивицата зад нея слабо житце се мъчеше отчаяно да хване корен в блатистата почва.
В кухнята Хедър се опитваше уморено да бели картофи с тъпия нож Успяваше само да ги поостърже. Двете години откакто живееше в тази съборетина, бяха толкова ужасни, че засенчиха спомените за целия й предишен живот. Той сякаш избледня в паметта й. Вече трудно можеше да се върне в мислите си към щастливите времена, преди да я доведат тук. Докато се бе превръщала от дете в девойка, докато Ричард, нейният баща беше жив, Хедър познаваше само радост. Двамата обитаваха хубава патрицианска лондонска къща, тя беше елегантно облечена по последна мода, изобилната вкусна храна беше ежедневие. Тези години не можеха и да се сравняват с последните две! Сега, в спомените й дори вечерите, когато баща й я оставяше сама с прислугата, не изглеждаха толкова ужасни. Днес вече можеше да разбере страданията му, самотата след смъртта на красивата му млада жена. Беше я обичал страстно, но тя бе починала скоро след раждането на единственото им дете. Въпреки че баща й плати с живота си своето увлечение по хазарта, сега Хедър разбираше дори нуждата му да се разсейва на игралната маса. Нея това бе лишило от дом и сигурност, беше я оставило за добро и зло, на единствения й роднина, нейния плах и примирен чичо и вечно недоволната му съпруга.
Хедър прокара ръка по челото си. Леля Фани спеше в съседната стая следобедния си сън. Сламеният дюшек сигурно е сплескан под огромното й дебело тяло — мислеше си момичето. Всеки и всичко будеше недоволството на лелята. Тя нямаше приятели и никой не стъпваше в къщата й. Никой не я обичаше, дори роднините й. Лелята беше твърдо убедена, че младата ирландка, за която шуреят й се бе оженил на времето, е същество по-нисше от нея, само защото принадлежи на народ, който според твърденията й, винаги се е опълчвал срещу короната. Непокорството е в природата на всеки ирландец смяташе тя. Хедър трябваше да понася безмерната ненавист и злоба на тази жена. Не минаваше ден тя да не й напомни, че е всъщност нещо като чужденка. Пусналата дълбоки корени омраза подхранваше този предразсъдък, непрекъснато добавяше нещо ново към постоянните обвинения и в края на краищата лелята наистина си повярва, че и майката, и дъщерята са вещици. По всяка вероятност в основата на всичко лежеше силна женска завист, защото Фани Саймънс и като момиче беше грозна, а младата Брена хубава и чаровна. Където и да влезеше, всички мъже се заглеждаха в нея. Хедър беше наследила привлекателната външност на майка си. Достатъчно основание за злобния тормоз на лелята.
След смъртта на Ричард казиното изиска изплащане на дълга му. С изключение на някои лични вещи той погълна цялото му състояние. Фани побърза тогава да се появи в Лондон, за да брани интересите на семейството на съпруга си. Тутакси почна да се разпорежда с осиротялата си племенничка и малкото й наследство и никой не можа да й се противопостави. Лелята беше безкрайно огорчена, че в подобри времена Ричард не бе споделил благополучието си с роднините, не беше й оставил нищо в завещанието си. Сега тя продаде всичко движимо, всичко, което беше собственост на Хедър, с изключение на една розова рокля, която момичето вече не биваше да облича. Малкото пари от продажбата пъхна без скрупули в собствения си джоб.
Хедър изправи изтръпналия си гръб и изпъшка.
— Хедър Саймънс!
Лелята я викаше от съседната стая. Докато ставаше, леглото скърцаше под нея.
— Мързелано недна! Какво си се размечтала посред бял ден? Или мислиш, че работата ще се свърши сама, докато ти се размотаваш? Пък аз все се надявах, че в префърцуненото девическо училище, което си посещавала, са те научили и на нещо полезно, а не само да четеш и да си вириш носа!
Тромавата жена престъпи прага на кухнята и Хедър затаи дъх. Знаеше какво ще последва.
— Сега поне разбираш какво значи да не притежаваш нищо освен собствената си кожа. Баща ти беше глупак, да, точно така! Мислеше само за себе си и как да си хвърля парите през прозореца. За всичко е виновна жена му, проклетата ирландка. — Лелята преливаше от презрение и сякаш изплюваше думите. — Колко го съветвахме да не се жени за нея, ама кой да чуе. Нали трябваше на всяка цена да получи своята Брена!