— О, Джеф, не трябваше! — каза тя смутена, но доволна. — Засрамваш ме, защото аз нямам нищо за тебе.
— Радвай се на подаръка, Хедър, пък аз ще си взема моя някой ден.
Тя отвори, любопитна, кутията и извади чудесно ветрило, изкусно изработено от слонова кост и испанска дантела. Разтвори и го размаха с грациозно движение на ръката.
— О, Джеф! — възкликна тя — наистина умееш да отгатваш женски желания.
— Надявам се, Хедър — засмя се той. — Но се боя, че сравнено с подаръка на брат ми, скромното ми малко ветрилце навярно изглежда смешно.
— Не е ли чудесна? — попита тя тихо и щастливо и вдигна леко брошката, за да я покаже. Усмихна се благодарно на съпруга си, която я гледаше с нежност.
Джеф размени с брат си многозначителен поглед.
— Брат ми прави винаги добър избор, вече имах възможност да се убедя.
Хети почука, за да каже, че масата е сложена. Хедър стана от канапенцето и си оправи роклята. Дълбокото деколте откриваше разкошните й закръглени рамене и розовите й гърди. Лекотата, с която се движеше въпреки бременността не можеше да не очарова всеки мъж. Джеф беше най-доброто доказателство за това. Той стоеше, безмълвен от възхищение. Брандон, комуто това не избегна, хвана почти бащински брат си за брадичката.
— Ела на себе си, Джефри! Тя е вече омъжена! Но не се отчайвай, може и ти да си намериш един ден не по-малко очарователно момиче.
Той се обърна и отведе Хедър до мястото й край голямата маса. По-малкият брат ги последва и като сви рамене, каза почти с тон на извинение:
— Е да, Луиза никога не е изглеждала така!
Брандон го изгледа намръщено. Хедър поглеждаше смутено ту единия, ту другия и се опитваше да отгатне какво се е случило между двамата братя, но по-нататъшни коментари не последваха. Седнаха и първото ястие на празничната вечеря бе поднесено. Беше шедьовър на кулинарното изкуство, доказателство за изключителния талант на „леля Рут“. Но успоредно с гастрономическите наслади разговорът на двамата братя се насочи отново към делови въпроси. Брандон разряза печената гъска и сложи голямо парче в чинията на жена си.
— Можа ли да разбереш нещо повече за дъскорезницата и за Бартлет? — попита той по-малкия си брат.
— Не, нищо — отвърна Джеф, — във всеки случай нищо определено. — Разбрах, че е работил предимно с негри, с роби, които превивали гръб от сутрин до вечер, а също, че е продавал стоката си много скъпо. Но сега били вече на загуба.
— Бихме могли много бързо да оправим нещата — каза сякаш на себе си Брандон. После погледна брат си. — Ако махнем робите и наемем добре платени работници, положително ще успеем. Търсенето на дървен материал за корабостроителниците в Делауер е огромно. Пък ако строителството в Чарлстън продължи да се разраства със същото темпо като през последните няколко години и тук ще се отвори добър пазар. Можем още веднъж да обмислим всичко и да решим кое как да подхванем. Няколко седмици ще отсъствам, за да откарам „Бързоходен“ в Ню Йорк и да го продам. Добре би било да вземем още преди това решение за дъскорезницата и щом се прибера, веднага да почнем да действаме.
— А какво реши за Луиза? — попита Джеф, без да вдига очи от чинията си. — Срещнах я днес в града. Направо ме притисна на един ъгъл и ме попита дали си успял да прегледаш сметките за дълговете й и какво си казал. Отговорих й, че представа нямам.
До този момент Хедър следеше разговора им с половин ухо, но щом се спомена името на Луиза, любопитството й се събуди. Брандон го забеляза и отвърна бавно:
— Тя идва преди няколко дена и при мен на „Бързоходен“, за да поговорим за финансовото й положение. Предложих й да уредя всичките й дългове и да й дам допълнително доста голяма сума срещу земята. Но тя прояви, както винаги, самонадеяност и инат, при това в твърде непристойна форма. Ще платя малките дългове, които е направила в очакване на сватбата ни. Но няма да уредя по-значителните, преди тя да се съгласи да ми продаде земята. Много й се ще хем да изплатя всичките й борчове, хем да си остави земята като постоянна примамка за мен. Само че аз нямам никакво желание това да продължава. Ще й го заявя още веднъж съвсем категорично и ще се свържа с търговците, които са й отпускали кредити, само защото са предполагали, че един ден ще се оженим. Ще сложа ред в тия неща още преди да потегля за Ню Йорк. Тъй че ще имам много работа, още повече, че проектът за дъскорезницата ми се струва много привлекателен. Исках да те попитам — готов ли си да вложиш и ти немного голяма сума, ако сделката се окаже печеливша?
— Мисля, че е излишно да питаш — ухили се Джеф.