— Мастър Джеф, госпожа Хедър седи горе до прозореца и не иска да хапне. Кажете ми, какво да правя? И тя, и бебето имат нужда от храна.
Джеф отговори меко:
— Аз не бих се безпокоил чак толкова, Хети. Струва ми се, че най-доброто е да я оставим сега за малко сама. Тя ще се оправи, пък и той утре заминава.
Хети поклати глава, измърмори нещо неразбираемо и излезе.
Прекалено възбуден, за да легне да спи, Джеф излезе от къщата, взря се в тъмното, все още поразен от това колко невъздържан може да е брат му и какъв е глупак. Дочу откъм конюшнята пръхтенето и тъпкането на Леополд. Джеф прекоси двора, влезе в обора и погали неспокойното животно. Приглушен глас отвлече вниманието му от коня. Видя лъч светлина, който падаше върху пътеката между боксовете — вратата към помещението, в което спеше Джордж, беше открехната. Учуден и любопитен да разбере с кого ли си приказва старият човек по това никое време, той отиде до врата и надникна през пролуката. Джордж седеше, облечен на леглото е кръстосани крака. Държеше между коленете си полупразна бутилка, а една задрямала котка в края на леглото трябва да беше слушателката на пиянския му монолог.
— О, Веби, толкова съм виновен, задето му я доведох. Виждаш ли как се държи с нея сега и то когато носи детето му. Но можех ли да зная — сви той рамене, — че тя е едно клето, уплашено момиченце, Веби? Повечето момичета, които се разхождат нощем сами из улиците на Лондон, са курви. Пък на капитана тъкмо такова нещо му трябваше за първата нощ в пристанището. Имаше нужда от жена в леглото. Но защо, боже милостиви, трябваше да налетим тъкмо на нея! Горкото дете, то беше изгубило семейството си и не знаеше накъде. А той сигурно ужасно зле се е отнесъл с нея онази нощ. Пък тя беше още девствена. Ей това е най-лошото, Веби, това малко, невинно момиченце трябваше да преживее такъв кошмар. Та това е ужасен срам, Веби, ужасен срам!
Той вдигна шишето и отпи дълга глътка. После избърса устата си с ръкава и се засмя.
— Ама лорд Хемптън яко притисна нашия капитан. Накара го да се ожени за малката госпожа, понеже се беше разбрало, че е бременна. Представяш ли си какъв яд го друсаше нашия капитан! Не са много тия дето могат него да принудят да направи нещо против волята си.
Старият слуга изведнъж млъкна, главата му се свлече на възглавницата, очите му се впериха с пиянски поглед в бутилката.
— Е, да — измърмори той след малко — обаче капитанът сигурно се беше влюбил в нея, понеже обърна като луд Лондон с главата надолу, когато тя избяга. Не го бях виждал по-гневен, отколкото в деня, когато разбра, че му се е изплъзнала. Трябваше всички до един да обикаляме да я търсим. Сигурно и до днес това щяхме да правим, ако старият господин не му я беше върнал, за да се ожени за нея.
Той седна отново и отпи още една голяма глътка.
— Но аз, аз пръв му я домъкнах, Веби, да, аз! Проклет да съм, аз му я натиках в ръцете. А колко много трябваше да изтърпи от него клетото същество и продължава да търпи… — Езикът му почна да се заплита, главата му се отпусна тежко върху гърдите. Беше заспал тежък сън. Пиянското му хъркане кънтеше силно в нощта.
Джеф се върна, дълбоко замислен, в конюшнята.
— Аха, значи така я е намерил — измърмори той. — Въпреки всичко трябваше да се засмее. — Горкият Бран, ама че дяволска история! Но какво говоря, — клетото малко момиченце! — така би трябвало да кажа.
Почна тихичко да си свирка и излезе от конюшнята. Чувството му за хумор беше взело връх. Върна се в къщата. Вратата на кабинета беше затворена и когато мина край нея, отдаде подигравателно чест.
На другата заран Джеф слезе в най-добро настроение по стълбата и влезе в трапезарията. Но и на закуска мястото на Хедър остана празно. Джеф нямаше намерение да щади брат си. Изчака само Бран да си напълни добре устата и веднага подхвана:
— Нали знаеш, Брандон, че на една жена й трябват към двеста и седемдесет дена, за да износи детето си. Любопитно ще е да видим колко ще му са необходимо на това тук, за се появи на бял свят. Особено интересно ще е да се позамисли човек как са протекли нещата, ако си се оженил за Хедър на кораба, тоест докато сте били по море. И тъй като капитан на кораба си бил ти, трябва да е имало известни трудности да венчаеш сам себе си, цъцъцъ… — Джеф отново се залови за изобилната закуска, сякаш продължавайки да разсъждава върху обстоятелствата на Брандоновата сватба. Брандон го изгледа изпитателно, но премълча. Джеф привърши закуската си, избърса уста със салфетката. После се отпусна на облегалката на стола и измърмори тихо, сякаш на себе си: