— Ще трябва най-сетне да попроуча този въпрос.
И преди брат му да каже дума, той стана и го остави да седи смаян и ядосан.
Багажът беше натоварен на каретата. Обут с високи ботуши, Джордж седна до кочияша Джеймс и присви болезнено подпухналите си очи срещу ослепителното слънце. Двамата братя стояха до колата, когато Хедър се появи на терасата.
— Надявам се, че ще пътуваш добре, Брандон — каза тя меко. — Моля те, постарай се да се прибереш колкото може по-скоро.
Той изкачи стъпалата до терасата. Беше навъсен. Спря и я погледна изпитателно. После се обърна със сподавена ругатня и скочи в каретата. Джеф погледна подир колата, която се отдалечаваше по алеята. После отиде при Хедър.
— Имай малко търпение, момиче — измърмори той, — не е чак толкова глупав, колкото изглежда понякога.
Тя му се усмихна плахо, благодарна за разбирането.
През следващите дни тя нямаше много време за размисли. Беше подхванала куп неща. Детската и съседната малка стая трябваше на бъдат преобразени, стените претапицирани. Тя избра платове за нови тапети и пердета в подходящи цветове. Когато си даваше малко почивка, обикновено шиеше, за да попълни необходимото за бебето. Само нощем, легнала в кревата на Брандон, галеше с нервни пръсти дърворезбата по таблата над главата си и си даваше сметка колко празен е Хартхевън без него и колко самотна се чувствува.
ГЛАВА ОСМА
Брандон влезе в кръчмата, хвърли наметалото и шапката си на един стол и седна на масата в ъгъла. Не забеляза, че Джордж е застанал съвсем близо, до бара, на халба бира. Поръча си ядене и чаша мадейра, изпи я разсеяно, потънал в мислите си, когато вратата се отвори и в кръчмата влезе многочленно семейство. Тези хора изглеждаха недохранени, а за силния студ навън и твърде леко облечени. Брандон наблюдаваше малката процесия. Най-отпред вървяха две източили се дванайсет-тринайсет годишни момчета и майката. Те избързаха към камината да си постоплят ръцете, докато мъжът се здрависваше с гостилничаря и явно уреждаше с него нещо. Брандон предположи, че жената трябва да е на негова възраст, но лицето й беше сбръчкано, с хлътнали бузи, а зачервените, загрубели ръце подсказваха, че животът й не е лек. Носеше скромна, кърпена рокля. Но както и децата, беше спретната, чиста. Държеше в скута си бебе на около годинка. Малко по-голямшко момченце се беше хванало с две ръчички за полата й. Друго момче, изглежда най-голямото от десетте деца, стоеше притеснено встрани. Водеше за ръка по-малко сестриче. Останалите деца седяха кротко и прилично на столовете си, вперили очи в келнерката, разнасяща яденето. Бяха отворили широко очи при вида напълните тенджери и чинии.
Бащата се приближи към масата на Брандон. Държеше в ръка вехтата си шапка.
— Моля да ме извините, господине — каза мъжът, — вие ли сте капитан Бърмингам? Гостилничарят ми каза, че вие сте човекът, когото търся.
— Да, аз съм капитан Бърмингам — кимна Брандон. — С какво мога да ви бъда полезен?
Човекът въртеше притеснено шапката си в ръка.
— Казвам се Джеремая Уебстър, господине, научих, че търсите човек, дето да отбира от дъскорезници. Та много бих искал да получа мястото, господине.
Брандон му посочи стол.
— Заповядайте, седнете, господин Уебстър.
Мъжът прие поканата и Брандон го попита:
— Какъв опит и какви препоръки имате за това място, господин Уебстър?
— Ами аз от край време работя в дърводобива. Повече от двайсет и пет години. От последните осем години шест бях калфа, две майстор. Познавам бранша като десетте си пръста, господине.
Брандон тъкмо се канеше да отговори, когато му донесоха яденето.
— Господин Уебстър, ще имате ли нещо против да обядвам, докато разговаряме? — попита той. — Не бих искал яденето ми да изстине.
— Разбира се, че не, господине. Яжте си спокойно и приятен апетит.
Брандон кимна в знак на благодарност и докато се хранеше, подхвана отново деловия разговор.
— Защо сте сега без работа, господин Уебстър?
Мъжът преглътна, преди да отговори.
— До миналото лято имах и работа, и хляб, господине. Но преживях трудова злополука. Лявото ми рамо и ръка бяха премазани от падащо дърво. До началото на зимата бях на легло. Оттогава намирам само временна работа като обикновен секач. По-добрите места бяха вече заети. Освен това от студеното и влажно време тук на север раните непрекъснато ме болят. Едва ли ще мога да остана по-дълго. Не е лесно да изхранваш голямо семейство с надницата на обикновен работник.