Брандон кимна, облегна се на стола и изгледа изпитателно мъжа.
— Господин Уебстър, аз наистина търся ръководител за дъскорезницата си. — Той помълча малко, а клетият човечен щеше сякаш да се строполи от стола си. — Вашето име не ми е непознато — продължи Брандон. — Препоръчан сте ми от господин Бристол, който купи кораба ми. Той ми каза, че сте добър човек и по-опитен от мнозина. Аз тепърва ще навлизам в дърводобива и бих искал да поверя дъскорезницата на човек, познаващ работата из основи. Готов съм да приела, че сте подходящ и, ако сте съгласен, можете да получите мястото.
Уебстър седя един миг като вкаменен. После широка, щастлива усмивка озари лицето му.
— Благодаря ви, господине, уверявам ви, че няма да съжалявате нито за миг за решението си — обещавам ви. Ще позволите ли да съобщя веднага на жена си добрата новина?
— Разбира се, господин Уебстър, направете го, а после ще трябва да обсъдим още някои неща.
Мъжът стана и отиде при жена си. Брандон наблюдаваше децата, които се интересуваха очевидно много повече от хубавото ядене наоколо си, отколкото от новината, донесена от баща им. Сети се изведнъж, че докато се хранеше, очите на мъжа бяха неизменно приковани към чинията му. Докато наблюдаваше сега семейството, му стана ясно, че те сигурно от доста време нямат какво да сложат в уста.
Бащата се върна при Брандон, а той побърза да каже:
— Много ви моля да ме извините, господин Уебстър, не се сетих да ви попитам — яли ли сте?
Уебстър се засмя притеснено и отвърна:
— Ние току-що пристигнахме, господине и няма никакво значение, че още не сме яли. Имаме във фургона малко запаси, та ще хапнем по-късно.
— Господин Уебстър — усмихна се Брандон, — тъй като ви ангажирах току-що за твърде отговорна работа, имаме малък повод да празнуваме, нали така? Ще позволите ли да ви поканя да бъдете мои гости? Ще бъде истинско удоволствие за мен.
Мъжът наведе притеснено поглед.
— Да, да, разбира се и много ви благодаря, господине каза той.
Уебстър отиде бързо при семейството си, а в това време Брандон направи поръчката. Гостилничарят веднага донесе достатъчно столове до двете събрани маси. Семейството насяда благопристойно и тихо край приготвената набързо трапеза. Брандон стана, когато господин Уебстър му представяше съпругата си.
— Капитан Бърмингам, това е жена ми Лиа.
Брандон се поклони леко и каза учтиво:
— Радвам се да се запозная с вас, госпожо. Надявам се, че вие двамата и децата ще се чувствате при мен като у дома си.
Жената сведе смутено поглед. Тя продължаваше да държи бебето в ръце. Брандон седна и изчака обядът да бъде сервиран и семейството да поутоли глада си. Едва тогава продължи деловия разговор.
— Още не сме говорили за заплатата ви, господин Уебстър — подхвана той — давам ви двайсет фунта на месец, а жилището ви ще е съвсем близо до дъскорезницата. Ако работата потръгне, можете да разчитате в бъдеще на дял от печалбата.
Мъжът отново сякаш онемя и можа само мълчаливо да кимне. Брандон извади от джоба чековата си книжка.
— Ето ви непопълнен чек за моята банка в Чарлстън. С него ще можете да покриете предварителните си разходи, пък ако ми намерите още няколко добри дървосекачи и ги доведете с вас, ще имате възможност да се оправите и с техните разходи. Имате ли дългове, които трябва да върнете, преди да смените местожителството си?
Господин Уебстър поклати отрицателно глава.
— Е, чудесно! — каза Брандон, извади кесията си и отброи на масата десет златни монети. — Това е за пътните ви разноски. Надявам се, че като се върна след седмица у дома, ще ви сваря вече там. Имате ли други въпроси?
Мъжът се поколеба, но после каза:
— Да, има още нещо, господине: Не бих искал да работя с роби или със затворници.
Брандон се засмя.
— Подхождаме си, господин Уебстър! Добра работа вършат само добре платени хора.
Слугите раздигаха масата. По-големите деца си шушнеха, а по-малките, отмалели от необичайно изобилната храна, вече дремеха. Брандон гледаше замислено семейството и си помисли изведнъж за собственото си дете.
— Имате чудесно семейство, господин Уебстър — каза той, — а моята жена очаква първото си дете. Трябва да се роди някъде през март, та бързам да се прибера и да съм си в къщи за раждането му.
Жената му се усмихна сърдечно и с разбиране.
Договорът беше сключен. Двамата мъже станаха и си стиснаха ръце. Брандон гледаше замислен как семейството излезе в дълга редица от кръчмата. После седна и си наля още чаша мадейра.