Твърде привлекателна дама със смело деколте, прекалено пъстра рокля, огнено рижа коса и начервени устни стана от стола, на който бе седяла през цялото време, без да изпуска нито за миг Брандон от очи. Видът на кесията му очевидно я бе зарадвал. Като полюшваше предизвикателно бедра, тя се приближи бавно и се облегна на масата му.
— Какво ще кажете джентълмен като вас да плати на дама едно питие, може, нали? — каза тя.
Брандон я изгледа хладно от глава до пети.
— Боя се, че тази вечер имам уговорена среща — каза той кратко, — тъй че ще трябва да ме извините. — Подкани я с движение на ръката да си върви и тя побърза да се махне.
Джордж, който вече беше забелязал интереса на жената, се усмихна и въздъхна с облекчение. Откакто пристигнаха преди четири седмици с „Бързоходен“, наблюдаваше внимателно капитана и беше свидетел как той отпъжда проститутките една след друга и всяка вечер се прибира сам в стаята си. На другия ден си тръгваха за в къщи. Той щеше да се прибере при съпругата си, чиято бременност беше толкова напреднала, че не можеше да задоволява мъжките му потребности. Въпреки това не докосна тук друга жена. Джордж изпита съвсем ново чувство на уважение към капитана си и кимна доволен.
— Да, да — каза си той, — капитанът наистина е влюбен до уши! Сигурно сам не знае как стана, та малката госпожа се вмъкна толкова трайно в сърцето му. Седи сега тук и докато курвите маршируват пред него, мечтае за нея. Ох, ох, горкият капитан! Времената се промениха.
Джордж вдигна леко чаша, сякаш искаше да се чукне с капитана и я пресуши до дъно.
Брандон стана от масата. Не подозираше за присъствието на Джордж. Но слугата видя как господарят му се качи сам, както всяка вечер, по стълбите към стаята си.
Брандон затвори вратата след себе си и почна бавно да се съблича. Мислите му течеха все в една посока. Докато си събличаше ризата и я мяташе на един стол, той се оглеждаше в голямото огледало, окачено в стаята му. Виждаше дългокрако, мускулесто тяло, мъж с чудесен ръст и правилни черти на лицето. Можеше да е доволен от външността си, но вместо това се извърна, потиснат.
— По дяволите, — каза си — толкова ли съм грозен, та една жена да няма желание да споделя леглото с мен? Какво трябва да направя, за да промени отношението си към мен, да приема не само лицето ми, но и моето присъствие в леглото?
Замисли се мъчително:
„Познавам толкова много красиви жени тук и в чужбина. Защо само тази ме прави на идиот? Защо ме отблъсква? Молил съм най-изискани дами да си разтворят бедрата за мен и те са го правили драговолно и с най-голямо удоволствие. А като застана пред Хедър, губя дар слово и сякаш се оплитам в собствените си думи.“
Отиде до прозореца и погледна в тъмното с пълното съзнание, че в не една къща с осветени прозорци за него е приготвено топло легло. Желанието му ставаше все по-силно. Но не беше желание да притежава други жени. Носеше в себе си един спомен, една мечта и копнееше тя да стане действителност. Мислите му се върнаха с нежност към познати картини: златна светлина на свещи, отразена от копринена кожа, още влажна след вечерната баня. Къдрава черна коса. Тъмносини очи. Представяше си с копнеж какво ще изпита, ако меките й ръце обвият врата му, ако пълните розови устни се притиснат към неговите, ако младото й тяло се прилепи, топло и потръпващо от желание, към неговото.
Отдалечи се от прозореца. „Боже милостиви — помисли си той, — тази нежна малка девственица ме отблъсква и тялото и душата ми търпят адски мъки. Копнежът по нея не ми дава мира.“ Той взе чаша, напълни я догоре, отпусна се в креслото и продължи да разсъждава върху нерешимите си проблеми.
„От онази първа нощ, когато ми я доведоха в кабината, не съм спал с друга жена. Това крехко момиче, това нежно цвете плени сърцето ми. То й принадлежи. А тя не го иска. Но и аз не искам друга жена. Господи, толкова я обичам! А си мислех, че това е чувство, което никога няма да изпитам. Толкова бях сигурен, че съм неуязвим за онова, от което страдат други мъже. Имах се за светски лъв, който не се поддава на толкова простички чувства и се радва само на плътските наслади от близостта с жена. Но невинността на това момиче така ме е омагьоса, че не мога да изпитам поне физическо облекчение в леглото на друга жена.
Още когато й отнех насила девствеността, това ми достави наслада, превъзхождаща всичко, което бях изпитвал дотогава, — продължи да си спомня. — Тя пое в себе си семето ми, тя не познава друг мъж освен мен. От първия миг, в който я привлякох към себе си, вече можех да мисля само за нея. Само нея виждам в мечтите си, в най-хубавите си сънища сънувам, че тя ме обича.“