— Изтъркай ме хубавичко, мила. Имам чувството, че съм ужасно мръсен.
Тя се залови, щастлива, с тази задача. Сапуниса мускулестия му гръб, изрисува с пръст в пяната едно голямо „Б“ и се засмя, когато той добави едно „Х“. Той я гледаше през рамо, повдигнал вежди, с доволна усмивка на устните.
— Но какво правите, мис?
Тя се засмя и изстиска гъбата над главата му.
— Белязах те с огнен знак.
Той разтърси мократа си коса и я изпръска цялата. Тя нададе къс весел вик, отскочи и захвърли от сигурно разстояние гъбата по него. Нададе възглас на изненада, защото той стана, излезе от ваната и се заприближава, целият мокър и сапунисан, към нея.
— О, Брандон, какво правиш? — извика тя през смях. — Веднага се върни във ваната!
Обърна се, уж за да избяга, но той я обгърна с ръце, вдигна я високо и я прехвърли през ваната. Тя се радваше на играта, а той се престори, че ей сега ще я пусне във водата. Тя прегърна здраво врата му и извика, уж сърдито:
— Брандон, да не си посмял! Ще ти се разсърдя!
Той я погледна, засмян, право в очите.
— Но сладка моя, ти проявяваш такъв интерес към къпането! Бях сигурен, че искаш да споделиш ваната с мен.
— Пусни ме да стъпя — помоли тя и добави с мила усмивка: — Моля те!
Очите му светеха от удоволствие.
— О, вече разбирам истинската причина, мадам. Ти си фетишистка, специалистка по търкане на мъжки гърбове, познах ли?
Пусна я внимателно да стъпи и се ухили, когато тя вдигна ръце и се завъртя на пети, за да огледа от всички страни мократа си рокля.
— О, Брандон, ти си непоносим, погледни само какво си направил!
Той се разсмя от все сърце и я притегли отново в мократа си прегръдка. Двамата продължаваха весело да се кискат. Той притисна лице към меките й гърди и погали корема й.
— Не че искам да се оправдавам, но трябва ли все още да ми се сърдиш за лошата постъпка? — закачи я той. — Минали са все пак цели осем месеца.
— Но аз имах предвид роклята си — прекъсна го тя възмутена. — Цялата ме измокри и сега трябва да се преобличам. Бъди така добър и ме разкопчай отзад. Не искам да викам втори път Мери на помощ.
— Втори път ли? — попита той.
— Е, няма значение — прекъсна го тя, — разкопчай ме, моля те. Той изпълни желанието й, после седна отново във ваната. Тя се обърна и съблече роклята презглава. — Благодаря ти — усмихна се Хедър и се наведе към него, за да го целуне по бузата. После се обърна и отиде в стаята си.
Целувката й сякаш пламтеше на бузата му. Брандон вече не можеше да се облегне спокойно и да се радва на топлата баня. Някакво движение в съседната стая привлече вниманието му. През полуотворената врата виждаше Хедър в голямото огледало как сваля роклята. Обзе го силно, неудържимо желание. Искаше веднага да я попита дали е съгласна да дели с него голямата спалня, дали е готова тази нощ да лежи в леглото до него, дали ще му позволи да я държи за ръката. Но после се размисли и реши, че е по-добре да бъде предпазлив. До този миг беше проявила доброволно известна нежност, което още не значеше, че е готова да споделя леглото му. Беше явно толкова доволна и щастлива от сегашното състояние на нещата. Може би по-късно, помисли си той, когато вече няма да може да се извинява с бременността си. Тогава ще я попита.
Отново му олекна. Сега го стресна почукване на вратата. Тя се открехна и се подаде сияещото лице на Джеф.
— Можеш ли да твърдиш, че си почтен човек, големи братко? — попита той закачливо.
— Сигурно повече от теб — навъси се Брандон, ядосан че попречиха на мечтите му посред бял ден. — Затвори вратата. За предпочитане отвън.
Без да обръща внимание на заповедта, Джеф влезе и блъсна вратата с ток, за да я затвори.
— Но скъпи ми Брандон — каза той с шутовски поклон, та аз дойдох само за да те развличам, а освен това — извика той високо в посока към съседната стая, където с основание предполагаше присъствието на Хедър, — за да предпазя милата си снаха от ужасно избухливата ти природа.
През отворената врата към съседната стая долетя кикот и Джеф се разсмя на собствената си шега. После сложи на една масичка пълна чаша уиски и неразпечатана кутия пури и я приближи до ваната.
Брандон кимна с благодарност, изпи уискито и замачка с пръсти една пура.
— Добре де — каза той благосклонно, — смятам, че можеш да останеш. Случаят ти не е съвсем безнадежден.
Хедър влезе, сияеща, в стаята и поздрави Джеф. Не се вслушваше в разговора на братята, заета, като добра съпруга, да приготви дрехите на Брандон. Едва когато той почна да разказва за срещата си със семейство Уебстър, тя се приближи към мъжете. Брандон взе ръката й, сложена на ръба на ваната и потърка нежно ухото си в нея, продължавайки да разговаря с Джеф. По-малкият брат веднага го отбеляза и си помисли, учуден, каква ли е тази промяна в отношенията на двамата. Когато Брандон свърши разказа си, Хедър трябваше да признае, че познава всъщност твърде малко съпруга си. Беше трогната от историята за неволите на семейство Уебстър и същевременно безкрайно горда от начина, по който Брандон им бе помогнал.