— Те ще пристигнат някъде другата седмица — каза Брандон.
Джеф си запали една от донесените пури.
— Значи ще трябва да им приготвим жилище.
— Край дъскорезницата има няколко сгради. Те биха могли да заемат къщата, в която живееше господин Бартлет. Доколкото си спомням, той я използваше само като кантора.
— Предположих, че имаш желание да задържиш тези хора — изсумтя недоволно Джеф. — А така, само като хвърлят поглед на съборетината и веднага ще си заминат за техния Север. Бартлет живееш като прасе в кочина. Изразявам се меко, разбира се. Къщата изглежда по-зле и от кочина. Бартлет имаше навика да се забавлява с робините в наслаганите из къщата легла. А клетите жени бяха въшливи до една. И прасета не биха се чувствали добре там, а ти искаш да предложиш сградата на семейство Уебстър за дом. Хайде влез вътре — ще си видиш червата.
— Влизал съм — отговори спокойно Брандон. — Затова ще отидем утре там и с обединени сили ще разчистим.
— Ех, значи пак е било за предпочитане да си държа езика зад зъбите — измърмори Джеф.
— Много бих искал да видя как си държиш устата! — разсмя се Брандон. — Уверявам те, веднага ще пратя за свещеника.
Хедър се правеше, че не чува заядливите шеги на двамата мъже и каза решително:
— Ще дойда с вас. Не мога да ви имам доверие, че ще съумеете така да изчистите занемарена къща, че там да може да живее семейство. — Видя, че двамата мъже я гледат с колебание. Затова побърза да добави: — Ще се постарая да не ви преча и да не ви ядосвам много.
Погледите на двамата братя бяха вторачени в корема й, съмненията им се засилиха. Брандон даде пряко воля съгласието си.
Малката група доброволни чистачи стоеше и гледаше с отвращение изоставената, обрасла с бурени къща.
— Ама че гадост! — сви презрително устни Хети. — Нищо чудно, че собственикът е искал да се отърве от нея. През живота си не съм виждала толкова скапана барака.
Брандон си съблече жилетката и заяви:
— Ами в такъв случай да се хващаме веднага за работа. Струва ми се, че нямаме време за губене.
Той заповяда на две млади негърчета да изкоренят бурените в двора, а после да го пометат. После влезе в къщата да види за какво най-напред да се захванат. Хети и Хедър го последваха, като правеха свои, чисто женски забележки относно състоянието на къщата. Хедър присви устни при гледката, която се разкри пред тях. Подът беше покрит с дебел слой боклуци и нечистотии. В стаите смърдеше на гнилоч от развалени остатъци храна.
— Мисля, че имаш право, Хети. Тук наистина са живели свине.
Слугите изнесоха преносимите вещи, за да ги почистят на двора. Джеф се залови да претърсва всички помещения за все още годни за използване мебели. Хети командваше слугините и не след дълго те вече усърдно стържеха, миеха и триеха из всяко кътче на къщата. Етан, съпругът на Хети и племенникът й Лък се заловиха с фасадата на постройката, която бяха решили да варосат. Брандон остави жените да си вършат работата и отиде с Джордж да види какво има да се оправя в двора и в градината. Всичко беше толкова занемарено, че почти всяка врата и прозорец, а също и покривът трябваше да се ремонтират.
В суматохата бяха оставили Хедър да прави каквото си ще. Тя се пребради с кърпа, запретна ръкави, грабна четка и се залови да търка дъските пред камината. Силен вик я стресна посред работата.
— Госпожо Хедър, за бога, бива ли така, детенце. Ще повредите бебенцето!
Хети дотича и издърпа решително четката от ръцете на господарката си.
— Госпожо Хедър, как не разбирате, че не бива да работите, детенце! Разрешено ви е само да сте тук и да давате от време на време по някой съвет. Ако мастър Бран види, че работите, ще ме пречука. Оставете младите момичета да се потят, но за бебето в корема ви това никак не е добре. Можете само да седите и да гледате.
Хедър се озърна в празното помещение и се засмя.
— Ами къде да седна, Хети? Изнесли са всички столове да ги чистят на двора.
— Е, все ще намерим нещо и ще ви настаним удобно.