След това всички си починаха — кой на слънце, кой на сянка. За Хедър простряха меко пухено одеяло. Брандон легна до нея, а Джеф, който се изтегна наблизо, ги наблюдаваше, усмихнат.
— Вече се питах дали ще благоволите някога да използвате заедно едно и също одеяло — ухили се той, — и въпреки всичките си усилия, не можех да проумея по какъв начин се е озовала Хедър в сегашното си състояние, без да сте го вършили някога… Ех, достатъчна е и една единствена нощ, за да се постигне такъв резултат, нали, Брандон?…
Настъпи неловка тишина и Хедър размени с мъжа си смутени погледи. Брандон сви леко рамене. После се обърна към брат си, за да му отправи безмълвно предупреждение, но Джеф вече му беше дал гръб и беше затворил очи.
И следобедът мина в усилен труд. Заловиха се усърдно и с долния етаж, докато и там всичко светна, въпреки че отначало сами не вярваха, че ще им е по силите да изринат толкова дебел пласт мръсотия. Но сега в почистените из основи стаи се разнасяше само приятната миризма на течен сапун.
Хедър си помисли с облекчение, че денят преваля, защото рече я болеше всяко кокалче. Беше изпотена и мръсна. Косата й се подаваше, рошава, изпод забрадката, широката престилка беше цялата на мазни петна — едва ли някой би могъл да познае в нея господарката на Хартхевън. Беше поразкопчала тесния корсаж на роклята, нежната кожа на гърдите й беше осеяна с капчици пот. След като внесоха мебелите, в къщата не беше влизал друг мъж освен Брандон. Защото оставаше всъщност само женската работа. Слугините застилаха леглата с чаршафи, плакнеха чинии, чаши и ги подреждаха в долапите. Хедър стоеше до Хети край лъснатата готварска печка и обсъждаше с нея какво още има да се свърши.
И двете жени стояха с гръб към вратата и не можеха да видят кой влиза. С измачканата рокля и широката престилка Хедър не се отличаваше от шетащите наоколо слугини. Непознатият, който се приближи изотзад, можеше спокойно да реши, че е някоя дребничка и много стройна негърка. Тъкмо тази съдбоносна грешка направи господин Бартлет, когато се вмъкна през вратата и видя Хедър, застанала до старата негърка. Тихо се приближи още повече. Хедър забеляза присъствието му чак когато той я плесна яко с длан по задника и гръмогласно избоботи:
— Я какво екстра парче си намерих. Дърто, хайде, разкарай се от тук и кажи на господаря си, че господин Бартлет е дошъл и иска да говори с него. Е, няма нужда много да бързаш. Докато те няма, аз ще си поиграя хубавичко с това очарователно малко дяволче.
Пребледняла от гняв и уплаха, Хедър се обърна с рязко движение. И Хети се беше обърнала, вперила ужасен поглед в нашественика. Бартлет се посмути като видя цвета на кожата на по-младата, но продължаваше да е убеден, че си има работа с някое от слугинчетата. Не подозираше, че току-що е обидил една Бърмингам. Като видя деколтето на Хедър, той облиза лакомо устни. Ухили се от ухо до ухо. Хвана я грубо за ръката.
— Е, съкровище, както гледам и преди мене вече те е яхал някой. Господарят ти навярно, а? Има вкус, не може да му се отрече. — Той посочи към вратата, за да накара Хети да се махне. — Марш, дъртофелнице, туй, дето го имам предвид, е за бели. Господарят ти сигурно няма да има нещо против и аз да се пооблажа. — Беше вперил присвити очи в негърката И те съветвам да не дрънкаш много-много, че ще ти изрежа езика от черното гърло.
Хети и Хедър си възвърнаха едновременно дар слово. Хедър се опита да се освободи и извика:
— Как си позволявате, как си позволявате?
Хети хвана оставената наблизо четка, насочи я към Бартлет и изкрещя:
— Веднага я пуснете и се измитайте, бял боклук неден! Моят мастър Брандон ще ви направи на кайма.
Бартлет пристъпи напред и вдигна ръка да стовари ядно юмрук върху негърката. Но бе нападнат внезапно изотзад. Хедър също го удари на свой ред по лицето.
— Изчезвайте, веднага изчезвайте! — извика тя, извън себе си.
Бартлет се хвана, замаян, за ударената буза и я изгледа злобно:
— Проклета женска! — изруга той.
Тя вдигна гордо глава и го изгледа високомерно. Посочи му вратата:
— Напуснете веднага къщата! — каза тя заповеднически — и да не сте посмял да стъпвате повече тук!
Той я привлече с брутално движение към себе си.
— Брей, пък много си позволяваш като за слугинче, нищо че си хубава.
Хедър барабанеше с юмруци по гърдите му, опитваше се да се освободи от яките му като стомана ръце. Той само се разсмя и я притисна още по-силно в потната си прегръдка.
— Сигурно имаш намерение да браниш дъртата, нали глупаче? — хилеше се той. — Да, ама не се захващаш правилно. Единственото, което можеш да направиш, е да си мила с мен. Защо да не получа същото, каквото и господарят?