— Елате, аз ще ви покажа всичко.
Докато двете жени влизаха в къщата, последвани отблизо от Джеремая Уебстър, братята останаха вънка. Брандон гледаше замислен подир жена си, която се скри в къщата. Джеф кимна ободряващо и сърдечно на по-големия си брат:
— Още няколко добри дела, скъпи мой, и ще се превърнеш за нея в рицар без страх и упрек, сияещ в лъскавите си доспехи…
В средата на март дните станаха по-топли и слънчеви. Сега дъскорезницата поглъщаше най-много време на Брандон. Рядко го виждаха в къщи. Двамата с Уебстър сновяха непрекъснато между дъскорезницата и становете на дървосекачите по горното течение на реката. Работниците свличаха по нея огромни трупи и ги откарваха в заливчето зад дъскорезницата, където трионите вече ги очакваха. Бяха подновили изцяло полусрутените бараки, където бяха живели робите. От Ню Йорк пристигнаха двама мъже със семействата си и неколцина ергени. Уебстър ги беше наел, за да попълни персонала на дъскорезницата.
Горещите дни и хладните мъгливи нощи бяха почти непоносими за Хедър.
После се изля пролетен дъжд и следващият ден донесе пълна промяна в природата. Хедър беше смаяна от внезапната метаморфоза, която донесе дъждът. За една нощ избуяла пролетна зеленина измести сухите кафяви багри на зимата. Магнолиите пръскаха сладък дъх от полуразпукани пъпки. Азалии, олеандри и кремове разцъфнаха с разсипническа щедрост. Потоци от глицинии се изляха от перголата над верандата. Върбите блестяха сребристо, а гората се събуждаше за живот.
Сред тази напращяла пролетна хубост, Хедър усети, че времето на раждането наближава. Коремът й се отпусна, вече й беше трудно да върви. Въпреки пъстрия разкош, с който пролетта бе дарила всичко наоколо, тя вече рядко излизаше навън.
Беше петъчен ден и в къщата се правеха големи приготовления за пролетен празник на открито. Още от сутринта нагласиха шишовете. Малки момчета бяха натоварени със задачата да ги въртят и да пекат говеждото месо и прасенцата сукалчета. Огромни бъчви с бира се изстудяваха в поточето, в кухнята приготвяха какви ли не ястия.
Празненството започна в късния следобед. Свещеникът Файрчайлд и съпругата му, заобиколени от седем деца бяха сред първите гости. Малко по-късно по главната алея се появи лъскавата черна каляска на Абигейл Кларк. Поканените заприиждаха на плътен поток и с настъпването на вечерта събралите се ставаха все повесели. Добрият пастор Файрчайлд беше ужасно зает — трябваше непрекъснато да възпира мъжете да не пият прекалено много, освен това да бди и над младите двойки, които бързаха да се скрият в храсталака, за да разменят нежности и романтични клетви в любов. Брандон нареди достатъчно бъчви бира да се сложат право на ливадата под дърветата, а Джеф пожертвува бъчонка от своето добро, отлежало бърбонско уиски. Всички бяха в отлично настроение. Децата тичаха и си играеха по полянките. За тях имаше неограничени количества лимонада. Събрани на групички, с гергефи в ръце, жените оживено си бъбреха, а възторзите на мъжете бяха разделени между женската хубост и достойнствата на Брандоновите коне. Не забравяха, разбира се и да пресушават усърдно халбите.
Всеобщото внимание беше насочено към Сибила Скот, облечена в рокля със смело деколте, която сигурно струваше куп пари. Някакъв въз пълничък търговец на средна възраст не се отлепяше от нея. Намеренията му бяха ясни за всички с изключение на Сибила. Тя отговаряше с креслив кикот на дебелашкото му шепнене на ушенце. Изглежда момичето беше изненадано от необичайния интерес на един мъж. Освен това явно се радваше на отсъствието на иначе толкова бдителната си майчица.
Хедър беше безкрайно учудена — тази обикновено доста притеснена девойка сега се кикотеше и флиртуваше със спътника си и твърде слабо се съпротивляваше на опипващите ръце на мъжа. Близо до нея госпожа Кларк даваше израз на гнева си, като забиваше ядно в земята върха на чадъра си.
— Миранда Скот тепърва ще съжалява за деня, в който е дала на дъщеря си такава свобода. Горкото момиче ще умре някой ден от разбито сърце. Този тип й купува скъпи рокли, прави й подаръци, но не обещава нищо, а тя беше толкова дълго под зоркото наблюдение на майка си, че не разбира нищичко от мъже, включително и от този. Клетото дете, то има нужда от водеща ръка.
— Аз я мислех за скромно младо момиче — каза тихо Хедър, — напълно объркана от подобна промяна.
— Мила моя, Сибила вече не е младо момиче — намеси се госпожа Файрчайлд, — а както виждаме, загубила е и скромността си.
Госпожа Кларк поклати тъжно глава:
— Ами да, откакто Миранда се убеди, че няма да впримчи един Бърмингам, оставила я да върши каквото си ще.