Тя погледна към Хедър, която беше все така хубава, въпреки бременността. Освен красотата си притежаваше и онова особено, меко очарование, което често излъчват бъдещите майки. Носеше рокля от небесносиньо органди с колосани дантели на яката и маншетите, тъмните й букли, хванати с широка панделка, падаха сякаш копринени по раменете и гърба й. Въпреки напредналата бременност, продължаваше да бъде предмет на мъжкото възхищение и женската завист. Старата дама се обърна сега направо към нея.
— Трябва да ви кажа, че Сибила беше безнадеждно влюбена в съпруга ви, въпреки че не проумявам как не е разбирала, че никога няма да има какъвто и да било шанс. Та той едва поглеждаше и към най-красивите момичета в града. Освен това до него беше Луиза, а трябва да признаем тя е красива жена. Въпреки това Сибила е продължавала тайничко да се надява, Но в деня, в който видя вас, трябваше да погребе мечтите си. Начинът, по който Миранда я насърчаваше да флиртува с Брандон, беше наистина срамен. Защото той просто не забелязваше клетото момиче. Госпожа Кларк изгледа критично Сибила и заяви убедено: — Вината е на Миранда, но тя си седи сега намусена вкъщи, кълне Брандон и изобщо не помисля за дъщеря си.
И тя заби чадър в земята, сякаш за сложи печат под думите си.
Брандон и Джеф се за дадоха по алеята и видяха как Сибила обикаля едно дърво, за да избяга от упорития си ухажор. За малко не налетя на Брандон. Той отстъпи встрани и кимна леко. Клетото момиче отвори широко очи, позна го и пребледня. Гледаше го, отпуснала ръце, сякаш прокудена. Видя го как взима стол и сяда до жена си. В това време бързо приближаваща се каляска скри от Сибила съпружеската двойка, която тя следеше със свито сърце. Колата спря прел бъбрещата групичка и Луиза, облечена много елегантно, слезе от нея с кавалера си.
Хедър отпусна гергефа в очакване гостенката да се приближи. Луиза се усмихна малко пресилено. Насочи цялото си внимание към бившия си годеник, пренебрегвайки напълно новия обожател, който я следваше по петите. Когато Брандон стана, за да мине зад стола на жена си, тя смръщи чело. Злобата й се изля отмъстително върху Хедър:
— Господи, детенце! — възкликна тя пренебрежително, оглеждайки Хедър с неприлична настойчивост, — това положително ще развали завинаги фигурата ви.
— Откъде черпиш опит? — попита я саркастично Джеф.
Тя изобщо не му обърна внимание, а се обърна кокетно към Брандон.
— Какво ще кажеш за новата ми рокля? Намерила съм си рядко добър шивач. Прави същински чудеса от парче плат и малко конци. Жалко само, че е с толкова отблъскваща външност. Трябва да го видиш. Същинско чудовище! — Тя втренчи поглед в Хедър и добави: — Той е ваш съотечественик.
С тези думи побърза да се присъедини към групичка млади двойки, а спътникът й едва сега можа да поздрави Брандон, най-сетне получил възможност да отвори уста.
— Разбрах, че си се оженил, Брандон — каза той, произнасяйки широко гласните, което издаваше, че е от Юга.
Брандон сложи ръка върху рамото на Хедър, представи й мъжа.
— Матю Бишъп е съученик на Джеф — обясни той.
— Много се радвам да се запозная с вас — прошепна учтиво Хедър.
Мъжът погледна корема й, ухили се, а после вдигна поглед и към лицето й. Изглеждаше безкрайно изненадан от видяното.
— Значи това е съпругата ти? — попита, сякаш не можеше да повярва, — хъм, пък Луиза каза…
Мъжът млъкна смутено, разбрал, че се издава. Наистина, беше се усъмнил още когато Луиза обиколи в яростта си всички приятели, за да им каже, че жената на Брандон е някаква съмнителна личност, която той положително е измъкнал от калта.
Беше се учудил, че Брандон, известен с капризния си вкус, е могъл да се спре на някаква непривлекателна уличница, с която е споделил леглото си, а после я е довел като своя съпруга в дома си. Добре знаеше, че този мъж винаги си бе избирал любовници сред най-красивите момичета.
Сега не довърши изречението, а се усмихна двусмислено.
— Имаш много сладка жена, Брандон, моите поздравления.
Луиза се приближи навреме, за да чуе последното изречение. Тя го изгледа ядосана, но после се овладя, обеси се на ръката му и се обърна с пресилена усмивка към Брандон:
— Скъпи, ти наистина даваш най-хубавите празненства. От край време е така, дори когато сме бивали сами, нашите празненства никога не са бивали скучни…
Брандон се направи, че не е чул думите й. Наведе се над жена си и я попита дали се чувствува добре. Но Абигейл, която бе чула всичко, не можа да си сдържи устата.
— Ти си падаш по празненства не по-малко отколкото по мъже, Луиза. Но не си спомням да си проявявала добър вкус, поставяйки граници и на първото и на второто си увлечение.