Джеф се изсмя високо и смигна на старата дама. Луиза я изгледа злобно. Когато се обърна, видя как Хедър търка нежно буза в ръката на съпруга си и му шепне нещо. Обзе я дива ревност. Нищо не би могло да я увери по-добре, че няма какво повече да търси тук. Въпреки това още не искаше да се предаде. Продължаваше да се надява, че все ще намери един ден начин да разбие щастието на Хедър. Тя беше търпелива, тя знаеше да чака. Усмихна се предизвикателно на ухажора си и притисна гърди към ръката му. Не беше привлекателен колкото Брандон, не беше и наполовина толкова богат, но тя щеше да го търпи докато успее да спечели отново този интелигентен и високомерен жребец на име Брандон.
Възбуден от докосването й, Мат привлече Луиза зад един храст, за да я прегърне страстно. Притисна я силно към себе си. Отворените му устни потърсиха нейните, ръцете му се плъзнаха в деколтето, за да опипат пълните й гърди.
— Не тука — прошепна тя и се опита да се освободи, — зная по-добро място, в конюшнята.
Хети застана на прага. Носеше голяма табла с чаши лимонада. Госпожа Кларк я поздрави сърдечно, когато Хети и предложи чаша.
— Е, Хети? — попита я закачливо, — още ли не искаш да се махнеш от тук и да се преместиш при мен? Ние старите хора трябва да си помагаме, не е ли така?
— Не, госпожо — отвърна със смях, но и с уважение Хети нали трябва да отгледам новия Бърмингам. Ако господарят не ме натири, доброволно няма да си отида и няма да изоставя госпожа Хедър. Няколко мулета на мастър Брандон няма да ме извлекат от тук.
Всички, които чуха отговора, се разсмяха. Хети се обърна, загрижена, към Хедър:
— Как сте, детенце? Не ви ли дойде много да седите така? Бебето няма още дълго да чака. Мастър Бран, грижете се за нея, чухте ли ме?
Щом се здрачи, почнаха да разнасят опеченото на шишовете месо. Донесоха насмолени факли, за да осветят празненството. На студения бюфет всеки можеше да си сервира салати и плодове, нарязано студено и топло месо и най-различни гарнитури. Гостите не чакаха дълго да ги подканят. Хедър и Брандон също отидоха до бюфета да си напълнят чиниите.
— Толкова съм дебела, че не мога да си видя краката и въпреки това си препълвам чинията — пошегува се Хедър. Тя взе от чинията си една пуканка и я сложи със смях в устата на Брандон, — трябва да ми помогнеш в яденето, Брандон.
Тя го гледаше толкова лъчезарно, че той я целуна по устните.
— Правя всичко, което пожелаеш, сърчице мое.
Когато се пуснаха, Хедър погледна завистливо как Брандон крепи чинията върху вдигнатите си високо колене. Той проследи отчаяния поглед, който тя хвърли към корема си и отново се разсмя. Стана и донесе малка масичка.
— Мисля, че така ще ти е по-удобно, мадам — ухили се той и сложи масичката пред нея.
Както седяха така един до друг, погледът на Брандон падна изведнъж върху Джордж. Седнал намусено на стъпалата другия край на терасата, той дялкаше с ядна бързина едно клонче.
Учуден от лошото настроение на Джордж — нещо рядко за него — Брандон му извика да дойде.
— Какво правиш там? — попита той слугата, — и защо си толкова ядосан?
Джордж погледна колебливо към Хедър и се позамисли как да отговори.
— Ами, то, какво да ви кажа, капитане, ами хванах едни гадинки в конюшнята.
Брандон вдигна учудено вежди:
— Гадинки ли?
Слугата престъпваше притеснено от крак на крак, той погледна отново към Хедър.
— Тъй вярно, капитане, гадинки.
Брандон се позамисли и кимна, разбрал изведнъж за какво става дума.
— Добре де, Джордж, а сега си вземи чиния и си съсредоточи по-добре мислите върху студения бюфет. Забрави какво си видял, или чул.
— Тъй вярно, капитане — отвърна мъжът.
Когато той си тръгна, Хедър погледна смаяна мъжа си.
— Джордж да не е открил плъхове в конюшнята?
— Може и така да се каже, миличко — ухили се той.
Празненството продължи до късно през нощта. Брандон и Хедър минаваха между групичките, бъбреха с гостите и по едно време той се оказа въвлечен в разговора на неколцина мъже. Извини се и върна Хедър на мястото й, преди да се включи в мъжкия разговор. Доста време мина преди да може да се върне при жена си. Тя седеше тихичко сред няколко по-възрастни дами, които я осведомяваха най-подробно за многобройните си болежки, вайкаха се за всички женски несгоди, които са ги сполетявали. Госпожа Кларк вече се беше оттеглила за през нощта в една от стаите за гости. Госпожа Файрчайлд си беше тръгнала със съпруга си и многобройната си челяд. Брандон хвана Хедър за ръка и я вдигна внимателно от стола.