— Моля те, бъде така добър и ми дай друга нощница. Не мога да си легна отново така.
Той изтича до скрина и взе да рови като луд в чекмеджето, разбърка така хубаво подреденото бельо — част от него провисна през ръба на чекмеджето. Откри най-сетне с облекчение една нощница и й я донесе. Тя го погледна очакващо, но той не разбра какво иска.
— Ще бъдеш ли така добър да се обърнеш? — помоли тя.
— Какво? — попита той недоумяващо.
— Би ли се обърнал — повтори тя меко, но настойчиво.
— Е, слушай, достатъчно често съм те виждал гола нали?…
После млъкна и се обърна. Разбра, че ще е безсмислено да спори сега с нея.
Стори му се, че чака цяла вечност.
— Госпожо — каза нетърпеливо, — би ли побързала, моля те. Така можеш да родиш детето там, където си застанала в момента и то ще е първият Бърмингам, роден на главата си.
Хедър се засмя и облече без помощ сухата нощница.
— Виж какво, мисля, че не мога да се съглася с теб…
— Хедър, за бога — помоли я той, — би ли престанала най-сетне да бърбориш и би ли навлякла по-скоро тази нощница!
— Но Брандон, аз не бъбря, аз просто ти отговарям.
Тя приглади грижливо гънките на нощницата и се залови да връзва панделките на деколтето.
— Вече можеш да се обърнеш, ако искаш.
Той се завъртя на пета и я вдигна на ръце.
— О, Брандон — протестира тя, — трябва да забърша пода, целият е мокър.
— По дяволите мокрият под! — разсърди се той и я обгърна с две ръце. Постоя един миг нерешително насред стаята, хвърли поглед от леглото й към вратата и се реши — занесе я в своята спалня.
— Къде ме водиш? — попита тя. — Хети няма да ме намери. Ще обърне къщата да ме търси.
Той я сложи внимателно в средата на огромното легло.
— Тук! Този отговор достатъчен ли е? Искам моят син, или, може би, моята дъщеря, да се роди тук.
— Няма да е дъщеря, аз ще…
Нов напън я накара да стисне отчаяно устни.
— Ще събудя Хети — каза уплашено Брандон и изхвърча от стаята.
Старата негърка, която видя от стаята си, че прозорецът на Хедър свети, веднага схвана какво става и вече прекосяваше хола, напълно облечена.
— Тя вече ражда — извика Брандон, като я видя, — побързай!
Хети поклати глава, забързана към голямата спалня.
— Не става толкова бързо, мастър Бран — каза тя. — Първескиня е, та ще трае повечко време, цели часове.
— Да, навярно, но тя има вече болки. Направи нещо!
— Мастър Бран, много съжалявам, но нищо не мога да направя. Тя трябва да има болки — отвърна старата. Наведе се, смръщила вежди, над превитата от болки Хедър и отметна нежно потните кичури от бледото й лице.
— Не се стискайте, детенце, пъшкайте колкото си щете, а като дойдат силните болки — крещете. Като попреминат, пак се отпуснете. Тепърва ще имате нужда от силите си.
Напънът бавно отзвуча и Хедър беше в състояние да се усмихне на Брандон, когато той пристъпи към леглото. Той седна на ръба и сложи ръка върху нейната. Беше навъсен, лицето му сякаш изведнъж се бе набраздило от бръчки.
— Казвали са ми, че всяка майка го изживява, — измърмори тя утешително. — Така трябва и е съвсем нормално.
Хети събуди всички слуги, заповяда им да запалят всички печки и сложи големи казани с вода на кухненската печка. Донесоха чисти чаршафи и с помощта на Брандон, тя ги постла под Хедър.
Нямаше какво повече да се прави. Сега можеха само да чакат. Хети седна в едно кресло до леглото. С всеки нов напън Брандон ставаше все по-нервен.
— Хети, как мислиш, още колко ще продължи? — попита той плахо и избърса потта от челото си.
— Това никой не може да каже, мастър Бран — отвърна негърката. — Но ми се струва, че госпожа Хедър изглежда по-добре от вас. Защо не си налеете по-голямшка глътка от онова, дето го пиете обикновено с такова удоволствие? То никому не вреди, а на вас сега май доста ще ви помогне.
Брандон наистина изпитваше огромна нужда от бренди, но искаше да остане тук и да успокоява жена си, доколкото му беше възможно.
Хедър се беше вкопчила в ръката на Брандон и явно беше щастлива, че той е до нея. Как можеше да я остави тъкмо сега, когато търпеше толкова силни болки при раждането на тяхното дете.
Болката отново дойде, стигна апогея си и отмина. Брандон бършеше потта от лицето на Хедър и я галеше я по косата, по-блед и от нея. Хети се приближи към леглото, хвана го здраво за ръката и го накара да стане.
— Мастър Бран, най-добре ще е да помолите мастър Джеф да ви смеси питие. В момента не изглеждате твърде добре. — Тя го заведе до вратата, отвори я и го избута лекичко навън. — А сега идете и се напийте, мастър Бран. И най-добре ще е да се върнете чак когато ви повикам. Не искам да ми припаднете, докато трябва да се грижа за господарката.