Той се изправи и я погледна. След малко каза:
— Ако не възразяваш, бих искал да му дам името на мой добър приятел, който почина. Загина преди години при пожар в църквата. Беше французин, хугенот.
— Как се казваше приятелят ти?
— Борегар, Борегар Грант.
Тя повтори бавно името, после кимна.
— Хубаво име. Харесва ми. Борегар Грант Бърмингам, нека се казва така.
Брандон издърпа пръст от юмручето на сина си, отвори чекмедже на нощната масичка, извади дълга тясна кутийка и я подаде на Хедър.
— Това е моята благодарност за сина, който ми дари.
Той вдигна капака и тя видя, очарована, колието, което лежеше в кутията — два реда едри, матово блестящи перли с огромен, монтиран върху златен филигран рубин в средата.
— О, Брандон, прекрасно е — каза тя, затаила дъх.
Погледът му спря на шията й, на гърдите и гласът му прозвуча дрезгаво:
— Реших, че перлите подхождат повече от диаманти на прекрасната ти кожа.
Тя усещаше почти физически ласката на погледа му. Отново я обзе сладка отмала, пулсът й се учести и тя сведе очи.
— Ще отида де се преоблека — каза той и стана. — Сигурен съм, че Абигейл очаква с нетърпение да види сина ни.
Той извади дрехите си от гардероба, изгледа още веднъж Хедър с дълъг влюбен поглед и мина в съседната стая да се преоблече.
Малко по-късно се върна с Абигейл и Джеф, да се полюбуват на спящото бебе. Възрастната дама вдигна лорнета си и се вгледа в новороденото, после погледна Брандон и се засмя:
— Е да, неизбежно е вече, очевидно и следваща генерация млади момичета ще се тълпи около един Бърмингам. Надявам се, че мъдро си предвидил да дариш света с достатъчно голям брой момчета, та да ощастливят всички момичета в околността. Няма да е добре, ако има само един екземпляр от сорта.
— Децата им може да станат и дузина, — засмя се Джеф, но се съмнявам дали тези двамата ще произвеждат само момчета.
Абигейл изгледа със задоволство Брандон.
— Ами да — каза тя, — ще бъде само справедливо, ако на двама ви се наложи един ден да пазите добродетелта на момиче. — Тя се засмя при тази мисъл. — Допускам, че ще полудееш от мъка, Брандон, като се видиш един божи ден принуден да позволиш на някой наперен ерген да се ожени за дъщеря ти.
Хедър улови бърз поглед на Брандон и се учуди, като го видя за пръв път силно да се изчервява. Джеф вътрешно се засмя, забелязал притеснението на брат си, но госпожа Кларк продължаваше да гледа бебето и не забелязваше какво става наоколо й. Пък и не подозираше колко близо е до истината.
— Подарихте на света едно прекрасно дете, миличка — каза тя на Хедър. — Трябва да бъдете много горда.
Хедър се усмихна признателно на старата дама и погледна мъжа си.
— Много ви благодаря, госпожо Кларк, аз наистина се гордея с него.
Синът му се роди и се развиваше великолепно, тъй че Брандон можеше да посвещава отново цялото си време на дъскорезницата.
Хедър остана в голямата спалня, твърдо решила да брани мястото си тук. Само насила може да ме изпъди пак мислеше си тя. С всеки изминат ден присъствието й в тази стая ставаше все по-естествено. Брандон откри най-напред четката и гребена й на тоалетната си масичка, после се появиха пудрата и парфюмът й. Все повече нейни рокли увисваха в гардероба до костюмите му, а когато бельото й зае място до неговото в скрина, почна да свиква, че трябва да бръкне под ризите с дантели, за да стигне до чорапите си. Често вземаше в ръка парфюмирана носна кърпичка, докато търсеше своя.
Поради сегашното състояние на Хедър той зае — надяваше се временно — нейната спалня. Копнееше за широкото си легло, защото това в нейната стая не беше предназначено за едър мъж като него. Или си удряше главата в таблата, или краката му стърчаха навън и той честичко и от все сърце ругаеше „проклетото легло“. Въпреки това все пропускаше удобния момент да напомни тактично забравата си и да заеме полагаемото му се място в широкото легло до съпругата си. Като я гледаше колко е крехка и как трудно свиква отново с ежедневието, разбираше, че ще мине още време, преди да може да я приближи като съпруг. Тя си възвърна напълно предишната фигура, но нито се канеше да напуска леглото му, нито му даваше да разбере, че може да дойде при нея. Не му оставаше друго освен да свива с въздишка колене и да спи криво ляво на тясното си ложе. Въпреки че прекарваше почти целия ден в дъскорезницата, успяваше да отдели време и за да прекара някой и друг час с жена си и сина. Ставаше заран много рано, но всеки път Хедър беше вече на крака и се грижеше за бебето, преповиваше го, къпеше го или го кърмеше. Той се радваше на майката и сина и му стана навик да ги погледа, преди да тръгне за работа. Нова и силна връзка се създаваше между тях в тези тихи сутрешни часове, които прекарваха насаме с детето си.