Хедър я грабна, притисна леко хълбоците на кобилката с токове и препусна. Брандон се вцепени от изненада. После отвърза Леополд, метна му се и препусна със жребеца подире й. Но Хедър не можеше да бъде толкова лесно настигната. Тя прекоси бързо една ливада, устремена към група дървета, където Леополд не можеше да развие голяма бързина. Така кобилата запази преднина, докато излязоха на открито. Сега за Леополд беше вече играчка да я стигне. Когато Брандон я догони, Хедър пусна кобилката в тръс. Загриженото лице на Брандон я накара да се разсмее.
— Признавам, добре ме измами — извика той, смаян. — Сигурността ти в седлото може да се сравни само с лекомислието ти.
— Охо! — отвърна му тя закачливо, — ако горичката беше по-голяма, ти щеше още да си зад мен.
Продължиха да яздят, докато стигнаха обрасъл с трева хълм, където Хедър спря, за да може Феър лейди да си почине.
Брандон скочи от седлото и помогна да жена си да слезе от коня. Подхвана я под гърдите, а тя го прегърна през раменете, радостна и весела, със зачервени от ездата бузи. Очите й блестяха. Докато я сваляше от коня, той усети допира на бедрото й. Тя веднага направи крачка назад и побърза да стъпи, а Брандон, с ръце все още опрени на коня, затвори за секунда очи. Отново го измъчваше незаситената жажда да притежава тази жена. Въпреки всички усилия на волята, страстното желание се усилваше. С мъка се въздържа да не притисне Хедър към себе си и да не проникне в нея. Представи си как би разкъсал дрехите й, загубил търпение. Но си помисли също, че някой може да ги види. Никога не оставаше истински насаме с нея. Колкото пъти искаше да се приближи до нея, все се намираше някой да попречи. Но всъщност и той не желаеше този бърз акт на поляната, мечтаеше за близост, изпълнена с нежност. Това беше по-важно от мимолетната наслада.
С усилие си възвърна самообладанието и пак се обърна към нея. Прегърна я откъм гърба и вдиша нежния аромат на косата й. Дълго стояха така, в отново намерено усамотение. Хедър вдигна бавно глава, погледна го със светлите си сини очи, полуотворила устни. На Брандон не му трябваше друга покана, той се наведе и устата му гладно потърси нейната.
Хедър се притисна към него и, сложила ръце на гърба му, се сля с него в едно цяло. Искаше този миг да продължи вечно. Целувката му я изпълни с такова желание, че тя цяла изтръпна. Усещаше бедрата му до своите и изведнъж разбра, че неговата и нейната страст са еднакво силни. Устните й се поддадоха на дивия натиск на неговите устни. Тя се вдигна на пръсти, за да се притисне още по-плътно към него.
Изведнъж порив на вятъра премина над треви и храсти и първите едри капки на летния дъжд западаха върху всичко живо. Двамата се пуснаха и погледнаха към небето. Буреносният облак беше точно над тях. На Брандон му идеше да вдигне от яд юмрук към небето, но Хедър вече тичаше към конете. Той я настигна, помогна й да яхне кобилката и възседна своя жребец. Сега бурята се разрази с всичка сила над главите им и много преди да стигнат в Хартхевън, бяха мокри до кости. Когато най-сетне пристигнаха, дъждът продължаваше да се лее из ведро. Брандон вдигна Хедър от седлото и я внесе под покрива над верандата.
Нахлуха като същински деца със смях в къщата. Но не бяха предвидили как ще ги посрещне Хети. Сложила ръце на широките си бедра, тя се изправи изведнъж пред тях и поклати неодобрително глава.
— Мастър Бран, кълна се, понякога нямате капчица разум. Как можахте да позволите на детето да язди в такова време и то само няколко дена след като е родила мастър Бо. Колко му е да хване възпаление на белите дробове. — Старата беше искрено възмутена. — А сега, госпожо Хедър, хайде бързо горе да си смъкнете мокрите дрехи.
Тя хвана Хедър за ръката и я задърпа нагоре по стълбата. Брандон се хилеше развеселен, като я видя да следва като непослушно дете старата негърка.
Хедър едва успя да хвърли през рамо въздушна целувка на засмения Брандон. Той постоя малко, за да се вслуша как душата му пее след нежния й жест. Въпреки всичко беше безкрайно доволен от изминалия ден. Събу си ботушите и изтича по чорапи да си извади от гардероба сухи дрехи и пешкир. Съблече се и докато се бършеше, чу шума на вода, която се изливаше във ваната в съседната стая, а после и тежките стъпки на Хети по стълбата. Отвори тихичко вратата към спалнята и видя Хедър, седнала във ваната с гръб към него. Докато й се любуваше, тя се облегна и изстиска водата от гъбата върху гърба си, раменете и пълните си гърди. Пееше си нещо. Беше по-скоро тананикане, отколкото песен. Той стоеше мълчаливо до вратата, видя я как сапунисва копринената кожа първо на единия, после на другия крак, продължавайки да си тананика, весела и доволна, простичката мелодия. Брандон се оттегли безшумно, щастлив, че нещата се развиват толкова добре.