Брандон се отказа от съответна забележка и й подаде нощницата. Тя стоеше гола, в златистата светлина на свещите. Очите му я поглъщаха с копнеж и нежност. Бременността не беше променила ни най-малко стройната й фигура, не беше оставила никакви следи. Тъкмо обратното, тя беше сега още по-хубава в зрялата си женственост. Той с мъка си дръпна юздата, когато й подаваше нощницата. Докато тя се обличаше, Брандон видя по хубавия й гръб синини и зачервени места. Той въздъхна тайничко и се видя обречен на още самотни нощи.
Хедър забеляза разочарованието му, приближи се към него и прегърна врата му.
— Моля те да ми простиш, Брандон. От време на време ми липсва здрав разум.
Тя приведе главата му надолу, целуна го по устата, обърна се и се пъхна с мъка в дълбините на огромното легло.
Брандон стоеше, скърцайки зъби, до нея и все повече се убеждаваше, че е просто невъзможно да се спи с жена в такова състояние, че би било направо безотговорност и почти престъпление. Най-доброто в него взе връх. Той угаси свещта, отиде в стаята си, съблече сакото и жилетката, погледна тясното легло и се отдаде на мрачните си мисли. Беше му противно да знае, че трябва да прекара още една нощ тук. Проклинаше съдбата си. В отчаянието си грабна пешкир и изтича като бесен по стълбата. Джеф тъкмо излизаше от кабинета и посочи учудено пешкира.
— За къде, по дяволите, си хукнал с този пешкир?
— Да плувам. В реката. — Отвърна Брандон.
— Навън е кучешки студ.
— Пука ми — изръмжа Брандон и изфуча навън, без да обръща внимание на смеха на брат си.
Другият ден беше изцяло посветен на приготовленията за предстоящото празненство. Първите гости, сред които и Абигейл Кларк, пристигнаха още следобеда. Въпреки че мехлемът на Хети беше направил чудеса, Хедър продължаваше да се чувствува вцепенена и сякаш премазана, а затова и много затруднена в ролята си на домакиня. Но преди да си легне, тя се подложи на един масаж и когато се събуди на заранта, от болките вече нямаше и помен. Чувствуваше свежа и щастлива. И този втори ден измина в приготовления.
Брандон беше заминал по работа за Чарлстън. Първите товари дървен материал бяха вече изпратени и получените пари заприходени. Сутринта отлетя като миг. Брандон имаше да урежда в града куп неща. Когато излезе след малък обед на улицата, за малко не го събори натоварената с безброй кутии и пакети госпожица Скот.
Както всеки път, когато срещаше Брандон, Сибила стана ужасно нервна и неспокойна, въпреки че се опитваше да прикрие възбудата си докато събираха заедно разпилените по земята пакети. Тя беше много елегантно облечена и очевидно се имаше за неотразима. Вземаше за чиста монета мъжките комплименти, които получаваше напоследък, без да се замисля върху истинските подбуди.
— Какво щастие, че ви срещам тъкмо когато имам нужда от помощта на силен мъж, господин Бърмингам! — въздъхна тя и боядисаните й клепачи затрепкаха бързо. За съжаление цялата козметика на света не беше в състояние да направи по-привлекателно безизразното й лице. Тя оправи очилата си, а той държеше, ще не ще, покупките й в ръце.
— Всичко това е прекалено тежко за слаба жена като мен. Мога ли да ви помоля да ме придружите до каретата, моля.
Брандон се видя принуден да я последва и да слуша от учтивост непрекъснатото й бъбрене.
— Толкова съм възбудена заради бала тази вечер. Ушила съм си една греховно смела рокля и се боя, че ще се изчервя, когато я обличам. Шивачът ми смята, че съм просто създадена за такава рокля. А трябва да ви кажа, че той наистина си разбира от занаята. Той е англичанин и твърди, че най-красивите жени на света са носили негови рокли. Като го гледа човек, не е много склонен да му вярва. Той е ужасно грозен и отблъскващ. Бих могла да го съжалявам. Още повече, че ме гледа с такова обожание. Тази заран се наложи да го плесна по ръката, представяте ли си. Той ме изгледа после с толкова обидено, че не можах да не се засмея. Какво ли си е въобразявал, наистина? Такъв мъж си въобразява, че може да има шансове при мен!
Тя забави крачка, за да пусне една карета да мине и хвърли скришом поглед към Брандон.
— Такива мъже изобщо не ме интересуват.
Брандон се изкашля смутено и се огледа за каретата на Сибила.
— Знаете ли, господин Бърмингам… Брандон — тя съумя да накара гласа си да прозвучи по-възбудено, отколкото беше необходимо. — Аз имам… имам толкова много обожатели, че понякога просто ги обърквам. — Сибила го погледна в очите. — Но нито един не може да твърди, че е спечелил любовта ми. Съществуват само един, който би могъл да ме има, но той изобщо не ми обръща внимание.
— Колата ви наблизо ли е? — попита Брандон, който се чувствуваше все по-неудобно.