— Смятате ли, че съм хубава, Брандон? — попита тя неочаквано и направо.
— Но разбира се, госпожице Сибила — излъга той учтиво.
Тя се засмя поласкана и го погледна още по-дълбоко в очите.
— Хубава като жена ви?
Той се огледа отчаяно за каретата й и си помисли за своята мила, очарователна Хедър, учуден, че Сибила изобщо бе посмяла да за даде подобен въпрос.
— О, не беше честно от моя страна, да ви за давам такъв въпрос, нали? — изчурулика превзето Сибила. — Само грубият би отговорил, че съпругата му не е по-хубава.
— Хедър е много красива жена, госпожице Сибила — отвърна той хладно и се опита да не показва толкова явно яда си.
— О да, това е точно така — побърза да отговори Сибила и се засмя смутено. — Но и на мен ми се повтаря настойчиво, че съм хубава. Господин Бартлет например ми го каза само преди няколко дена.
Брандон я изгледа изненадан. Косата му се изправи само при споменаването на това име.
— Господин Бартлет е между вашите обожатели?
— Да, защо? — усмихна се тя. — Познавате ли го?
— Да — отсече кратко Брандон. — Познавам го. — Чуйте, госпожице Сибила, а какво казва майка ви за вашите обожатели?
Тя сви нервно вежди.
— Майка ми изобщо не се интересува от тях. Не зная защо. Винаги е искала наоколо ми да има колкото може повече млади мъже, а сега, когато е точно така, тя изобщо не влиза в гостната, когато някой от тях ме посещава.
— Може би смята, че тези обожатели не са подходяща компания за вас, госпожице Сибила.
Миглите й трепнаха.
— Но защо, Брандон? Да не ревнувате случайно?
Той въздъхна примирено пред толкова глупост и изпита огромно облекчение, когато най-сетне стигнаха до каретата й. Брандон побърза да сложи пакетите й на седалката и докосна периферията на шапката си, за да се сбогува. Сибила се засмя, докосна жилетката му, сякаш за да махне несъществуваща прашинка, точно както беше видяла Хедър да го прави в църквата.
— Ще се радвам на един танц с вас тази вечер, Брандон — каза тя тихо. — Надявам се, че няма да ме разочаровате.
Брандон претърсваше трескаво гардероби и чекмеджета в голямата спалня, а Хедър, седнала пред огледалото, чакаше Мери да върже косата й с тюркоазеносиня панделка. Той извади най-сетне ковчеже за бижута, което пазеше в едно от чекмеджетата и го сложи пред жена си.
— Бижутата на майка ми — каза той и гласът му беше дрезгав, защото полуприкритите й гърди го възбуждаха. — Тя ги раздели на мен и на Джеф за бъдещите ни съпруги, когато се оженим. Това е моят дял. Може би ще намериш нещо, което би искала да носиш тази вечер.
Той вдигна капака на ковчежето и тя видя, очарована, съдържанието му: бляскави, скъпи бижута, чудесно изработени.
— О, Брандон и на сън не съм мечтала да притежавам та макар и едно единствено бижу, а ти ме даряваш сега с толкова и толкова скъпи бижута наведнъж. Какво мога да кажа? Така ме глезиш!
Той се засмя и я целуна по рамото. Брадата му гъделичкаше меката й кожа. Погледите им се срещнаха в огледалото.
— Забрави ли най-сетне онзи отвратителен тип, мила? — прошепна й той тихичко в ухото.
Тя кимна и очите й се разшириха. Обзе я сладостно чувство.
— То е отминало завинаги, скъпи.
Брандон я остави да си довършва тоалета. Беше вече почти сигурен — нали видя какви бяха очите й, когато я целуна. Той се изкъпа и се облече. Като се изключи зелената копринена жилетка и черните обувки със златни катарами, беше целият в бяло и това подчертаваше още повече загара на лицето му. Огледа се критично в огледалото с надеждата, че ще й хареса.
Хедър слезе по стълбата, широката тюркоазенозелена рокля обгръщаше стройната й фигура на меки гънки, които се извиваха при всяка нейна крачка. Тесният корсаж вдигаше високо гърдите й и едва ги прикриваше. Щом я зърваха, на мъжете им спираше дъхът. Брандон пръв реагира на тази съблазън. Тя стоеше пред вратата към терасата и гледаше, към градината, когато той също слезе с весело подсвиркване. Тя го погледна и се зарадва на мъжката му хубост. Той се приближи към нея и се заигра с една от диамантените й обеци. Беше единственото бижу, което носеше.
— Притеснено ли си, миличко?
— Да, малко — отвърна тя.
Тя проследи погледа му, прикован към гърдите й. Видя го как стои, затаил дъх. Хедър нарочно беше избрала тази рокля, защото знаеше, че Луиза ще дойде на вечерта, а тя искаше да е сигурна, че Брандон ще гледа само нея и нито една негова мисъл няма да е насочена към другата. Мъжът й си възвърна най-сетне равновесието.
— Дали не трябваше да сложиш нещо не толкова смело, мадам — каза той колебливо, но в същия миг Джеф сякаш изникна, усмихнат, до тях. Хедър установи, че и двамата мъже се втренчиха сега в гърдите й.