— Все ми е едно какво носят другите — натърти той. — Интересува ме само твоята рокля! Боя се, че всеки миг гърдите ти могат да се окажат съвсем голи.
— Не бой се — отвърна тя спокойно, — роклята не може да се смъкне, Брандон, не се притеснявай…
— Брандон, момчето ми — прекъсна ги мъжки глас. Беше Мат. — Ще позволиш ли да танцувам с очарователната ти жена?
Брандон не видя начин да го предотврати и му я предаде, макар и с огромно нежелание. Проследи със смесени чувства как двамата се присъединиха към танцуващите.
По време танца Хедър усещаше върху себе си неприкритите лакоми погледи на кавалера си. Той използваше стъпките, за да я притиска колкото може най-близо до себе си.
След това музикантите засвириха съвсем новия, модерен танц, който се наричаше валс и Матю се опита да учи дърпащата се Хедър на стъпките му.
— Много е просто, Хедър. Оставете се да ви водя.
Тя се чувствуваше ужасно неудобно в прегръдката му и трябваше често и енергично да му напомня да не плъзга ръце натам, където не им беше мястото. Разбираше, че ако това продължи, Брандон ще побеснее и тъкмо искаше да помоли Матю да прекъснат танца, когато видя съпруга си в прегръдката на Луиза. Русокосата се смееше и се притискаше към него, а Брандон не правеше нищо, за да я спре. Хедър усети как се вцепенява от безумна ревност. Тя обърка ритъма на валса и настъпи Матю по крака. Лицето и пламна.
— Ужасно съжалявам, господин Бишъп. Боя се, че съм прекалено тромава за този танц.
— Тъкмо обратното — засмя се Мат — много леко ви води човек. Само не се страхувайте. Аз не хапя — добави той и притисна с ръка бедрото й.
Тя се опита да влезе отново в такт, но не можеше да откъсне очи от Брандон и отново настъпи Мат.
— Хайде да изпием по чаша вода — засмя се той успокояващо.
— Да, наистина — измърмори тя и го остави да я придружи до бюфета, където имаше разхладителни напитки.
Единствено ревността я подтикна да се съгласи да изтанцува с него и трети валс. Усвои бързо стъпките и след няколко завъртания беше готова да признае, че валсът е хубав танц.
Мат не беше от най-добрите танцьори, но беше поне издръжлив и когато Джеф дойде да покани Хедър за танц, Мат беше толкова готов да му я отстъпи, колкото преди малко Брандон.
— Както виждам, пленила си още едно мъжко сърце, снахо — ухили се Джеф по време на танца.
Тя едва го чуваше, приковала поглед към Брандон. Той стоеше сега с група мъже. Луиза я нямаше наблизо. Но къде е бил той преди няколко минути, когато тя напразно се бе опитвала да го открие? По същото време Луиза също бе изчезнала и това сериозно бе разтревожило Хедър. Дали не я беше извел навън за една страстна прегръдка и луди целувки? Хедър прехапа устна. Усети палеща болка при представата, че Брандон може да е галил Луиза.
— Какво ти е, Хедър? — попита Джеф. — Празненството сякаш не те радва.
Тя с мъка се усмихна.
— Боя се, че ме е ухапал големият зелен звяр по име ревност. За съжаление присъствието на Луиза не ме оставя равнодушна, както се надявах.
— Значи го обичаш?
— Разбира се — отвърна тя смаяна, — някой съмнявал ли се е в това?
— Ех, мъничко — засмя се той. — Аз лично предполагах понякога, че дори го мразиш.
Тя вдигна изненадано глава.
— Какво те наведе на подобна мисъл?
— Знам ли? — присви той лукаво устни. — Просто ми мина през ума.
Когато мелодията бавно отзвуча, Джеф отведе Хедър при Брандон.
Брандон даде на музикантите знак за още един валс.
— А сега ми покажи какво си научила — каза той. — Хвана я за ръка и я заведе до паркета. Танцуваха отначало бавно, сдържано, но скоро омагьосващите звуци ги накараха да забравят за всичко наоколо. Бяха сякаш сами на света. Валсираха самозабравено върху гладкия паркет. Хедър се бе отпуснала в силните ръце на Брандон, гледаше почернялото му от слънцето красиво лице, наведено над нея. Той усещаше, очарован, нежната й мекота и лекота. Дълбоките й сини очи го гледаха с любов. Прекрасните ритми ги увличаха и те много късно забелязаха, че танцуват сами. Спряха, сякаш пробудени от сън, сред бурните ръкопляскания на гостите, които ги бяха обкръжили.
Брандон благодари на гостите с лек поклон, а Хедър направи дълбок реверанс. Брандон даде отново знак на музикантите. Отново взе Хедър в прегръдката си и сега се плъзнаха по паркета между гостите си. Тя зърна отдалече Луиза. Тя отпиваше бавно от шампанското си, а погледът й беше леден.
Малко по късно Хедър и Брандон отидоха до бюфета с напитките. Тя изпи чаша шампанско, а Брандон посегна към по-силно питие. Бъбреха оживено с гостите си.
Когато прозвучаха звуците на ригодон, един възрастен господин поведе Хедър за танц. Последваха други, докато упоритият Мат не се появи отново на сцената да демонстрира танцовото си изкуство. Брандон танцува с много малко жени и предпочиташе да обръща внимание на напитките.